"Не мога и не искам да забравя миналото.
ВМРО на нашите прадеди, деди и бащи е най-изстрадалата българска патриотична организация, която още от своето създаване на 23 октомври 1893 г. води нестихваща борба за свободата на Македония и Тракия, свързана с националното обединяване на българския народ. Нейните неизлечими рани са получени през бурните дни на Илинденско-Преображенското въстание, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, както и по-нататъшната й революционна дейност.Немалка част от страданията обаче на ВМРО са причинени от нахълталите в нея тесни социалисти, непосредствено след погрома на Илинденско-Преображенското въстание, които получават специално указание от Д. Благоев “да внасят” повече “социалистически елементи” в теорията и практиката на организацията. Така се очертават съвсем ясно двете крила в организацията…
Кой и защо разстреля в пазвите на Пирин планина легендарният Тодор Александров?...
Кой и защо разстреля и дедо ми войводата Атанас Попов пред вратата на родната му къща, където двете му дъщери го очаквали с любимата му песен за Тодор Александров, а баба ми и тримата й сина поставяли трапезата с приготвената баница за вечерта?...
Посочените съзнателно укривани страници от историята на ВМРО подсказват безспорната истина, че повечето години от нейното съществуване отначало тесните социалисти, а след това техните последователи - комунистите са водили постоянна борба за нейното превземане или контролиране на дейността й. В това отношение най-верни техни съратници са били оранжевите земеделци. След 9 септември 1944 г. Заедно започнаха ожесточената борба срещу оцелелите дейци на македонското революционно движение. Така, без съд и присъда, на 4 октомври 1944 г. са убити 30 елитни граждани на Неврокоп, измежду които народният представител Стоян Филипов, кмета Никола Атанасов, Кирко Мълчанков, Илия Гаджев, Илия поп Иванов, Андон Качарков, Иван Келпеков и други, все изтъкнати дейци на ВМРО, за които се разправяше много в нашето семейство, защото са били близки приятели на дедо ми. По-късно, през 1945 г., т. нар. “народен съд” осъжда на смърт и са разстреляни още десетина жители на Неврокоп…
Ние, потомците на македонските революционери, на братствата от Вардарска и Егейска Македония, преживяхме тиха, но силна болка - ограбването на България, за чиято свобода и целокупност проляха кръвта си нашите деди и бащи. Свидетели сме на нов комунистически сговор за тотално, изкусни деформиране на мислите, чувствата и поведението на нашия народ, за неговото ограбване. Как стана така, че бивши партийни и комсомолски лидери, които бяха официалните най-свирепи доносници на службите на Държавна сигурност, да бъдат отново съдници на миналите през ада на тоталитаризма страдалци?...
Правнук, внук и син съм на изтъкнати дейци на ВМРО от Неврокопския край на Пиринска Македония. Преминах през ада на тоталитарния режим заради произхода си. На комунистите не им стигна това, че разстреляха прадядо ми Стоян по време на молитва, дядо ми - неврокопския войвода Атанас Попов - пред очите на децата му, вуйчо ми - на улицата, а след това почти половин век целият ми род по бащина и майчина линия понасяше с непоносима болка жестокостите им.
Самият аз обиколих много родопски села като волнонаемен учител, назначен с благословията на окръжния уч. Инспектор в Благоевград Никола Пашов, но постоянно преследван от слугите на ДС, а през 1959 г., заедно с много други потомци на дейци на ВМРО, бяхме в черната рота в Люти Дол, Врачанско, съвсем близо до Скравена, където бе един от най-зловещите лагери, в които бяха жестоко малтретирани и убивани десетки български жени. Не мога и не искам да забравя лагерните дни и нощи, изстрадани заедно с Аргир Манасиев, вник на изтъкнатия македонски войвода Аргир Манасиев, Георги Делвински, син на деец на ВМРО, Костадин Гущанов, потомък на неврокопския войвода Димитър Гущанов, внуците на Кръстьо Пастухов и стотици още деца на достойни българи, разстреляни или жестоко измъчвани през годините на комунистическия режим. Мой морален дълг е да разкрия истината за фалшификатите на историческата ВМРО, създадени под прякото ръководство на Политбюро на ЦК на БКП и Държавна сигурност…."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Проф. д-р Атанас Кръстев Попов е роден на 22 май 1935 година в с. Либяхово, Неврокопско, Пиринска Македония. Внук е на ВМРО войводата Атанас Попов , на когото носи името. През годините на тоталитарния режим цялият негов род е жестоко преследван от комунистическата власт.

Интервю с проф. Атанас Попов

---