"Между колосалнитѣ най-южни издънки на Пирин Планина, - Али Ботуш и Шарлия Планина, - се намира чисто българско село Кърчово, броящо около 230 кѫщи. Гѫстите гори и камениститѣ чукари, единъ отъ "Св. Атанасъ" - съ грамадни скали, - се издига надъ самото село, - правѣха отъ Кърчово истинско комитско гнездо. Не е случайно, че това село даде войводата и най-много четници на Демиръ-Хисарската околийска чета. То бѣ и главното свърталище на тази чета...
Илия Аргировъ, извѣстенъ като войвода съ името Дѣдо Илия, е роденъ въ с. Кърчово въ 1856 г. Останалъ сиракъ още малъкъ, той е трѣбвало самъ да си пробие пѫтъ въ живота. Младъ и буенъ, двадесетъ и двѣ годишенъ младежъ, той участвува въ Кресненското възстание отъ 1878 г. въ четата на Стоянъ войвода, отъ с. Старчища. Той изпиталъ възторга и разочарованието още отъ първия въорѫженъ протестъ на българитѣ въ Македония противъ разпокѫсването на отечеството ни въ Берлинския конгресъ...
Въ 1896 г. една срѣща съ Гоце Дѣлчевъ бѣ достатъчна да спечели Илия Кърчовалията за дѣлото на Революционната организация...
Срѣденъ рѫсть, но повече високъ, отколкото кѫсъ, плещестъ и набитъ, пъргавъ като сърна; съ черни очи, гѫсти черни вѣжди и плътни мустаци, обло свѣжо, съ здрава червенина и правилни черти, лице, прѣдставителенъ и природно интелигентенъ, отличенъ стрѣлецъ и познаващъ всички криви пѫтеки въ Пиринската область, - на Илия Аргировъ приличаше да бѫде войвода. Макаръ и четиридесеть и четири годишенъ, когато го видѣхъ прѣзъ пѫть, той изглеждаше по-младъ отъ възрастьта си, и ако народътъ му даде тъй рано прозвището Дѣдо Илия, той стори това, за да изрази къмъ него своето уважение и своята обичъ."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Серското село Горно Броди Георги Димков Баждаров (1881-1929, Варна) е революционер, учител и журналист, деец на ВМОРО и ВМРО, един от основателите на Македонския научен институт. Учи в Солунска българска мъжка гимназия и в Битолската българска класическа гимназия. Още като ученик е сред основавателите на ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Редактира редица вестници и списания, издава книги за Македония и ВМОРО.
За повече информация за автора тук

---