Офицерът от Българската армия и деец на македонската емиграция в България – Стамат Стаматов от Дебърско предава спомените на Григор Михаилов – участник в Илинденско-Преображенското въстание, родом от град Тетово, където е основен организатор на ВМОРО.

"Когато слезнах в хана, взеха ме за турчин, защото облеклото ми беше чисто тетовско и ново. При разговора, аз попитах за учителя Иван поп Захариев, който ми беше зет. Тогава чак разбраха, че съм българин. Вечерта бех представен на Гоце Делчев, у когото също се яви едно съмнение, обаче, след уверенията, дадени от зет ми Иван поп Захариев и след прочитание на писмото от Христо Червенелеков, увери се, че съм българин. Събранието стана в една голема стая, където имаше три маси. До едната маса застана Г. Делчева...
[...]
При предавание на тия работи [Гоце Делчев] каза ми: пакета, ако ми заловят турците, ще пострадам лично аз, а двете писма да ги изям, но в турски ръце да не паднат, защото организацията ще пострада.
Когато предавах писмото на Христо Матов в Скопие, при разговора требваше да кажа паролата, за да се увери, че съм човек на организацията. Моята бе" "Бог милостив", а той ми отговори: "Бог е милостив, но лозето иска мотика, а не молитва"."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Стамат Стаматов е български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство. Съученик е на Гоце Делчев и заедно с него постъпват да учат във Военното училище в София. Автор е на "Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов", "Дебърската епископия", издава и списание "Дебърски глас" (1935 - 1943).
За повече информация за автора тук

---