

"Основитѣ на революционната организация въ Радовишъ постави Гоце Дѣлчевъ прѣзъ зимата на 1894 година, а въ послѣдствие бѣ крѣпена и усилена отъ Даме Груевъ и Гоце Дѣлчевъ, като учители въ гр. Щипъ.
Отначало бѣха посветени само учители и нѣколко души граждани, а постепенно се посветиха по събуденитѣ селяни и то по единъ двама отъ селото.
Четнишкото движение прѣзъ лѣтото на 1895 год. пораздвижи умоветѣ и за туй прѣзъ зимата на тази година и прѣзъ 1896 г. имаме по-усилена агитация. Както въ града, така и въ селата - организационнитѣ членове се увеличаватъ, на всѣкѫдѣ се чуватъ бунтовнически пѣсни (повечето Ботеви), които бѣха едно срѣдство за сондажъ и агитация. Въвъ всички чисто български села се наредиха управителни тѣла и организацията се засили. Най-мощна бѣ тя въ селото Дѣдино.
Въ началото на 1897 год. въ село Дѣдино избухна афера, която въ цѣла Македония е първа по родътъ си и прѣдшествува Винишката афера...
До Винишката афера кореспонедирахме съ шифъръ, който имаше слѣдния ключъ: "Гладстонъ abcdefjhi вѣрующъ и ученъ мѫжъ"...
Първата районна чета за Радовишко бѣше: Иванъ Месаровъ отъ с. Подерешъ, Стаменъ Темелковъ отъ с. Орѣховица и Мите Георгиевъ отъ с. Подерешъ. Наскоро пристигна за войвода Велко Милковъ отъ Кюстендилъ и слѣднитѣ четници: Ефтимъ Боримечката отъ с. Подерешъ, Илия Боцевъ отъ с. Дѣдино, Христоманъ Сеизовъ отъ с. Дѣдино и Петрушъ попъ Лазаровъ отъ гр. Радовишъ, който замина съ Гоце Дѣлчевъ за Петричко и пр...."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Атанас Маджаров (1881-1935) е български просветен деец и революционер на ВМОРО и ВМРО. По време на българското управление от 1915 до 1918 г. е околийски управител на Радовишко. Племенник (внук) е на българския духовник и възрожденец Йона (Иван) Маджаров и първи братовчед на войводата Лазар Маджаров.