Третата част от неиздаван ръкопис на Спиро Гулабчев, в който обсъжда резултата от Илинденското въстание, външните влияния върху революционното движение в Европейска Турция и идеологическата подготовка на водачите на Македоно-одринската организация.

"...Значи македонските революционери гледаха на себе си като на представители на българския национализъм, пионери на бъдещата “велика Санстефанска България”. А щом те изхождаха от такова гледище, въпросът - коя част от поробените в Европейска Турция требва да се организира? - сам по себе си се разрешава: естествено е, че само българския елемент би могъл да се организира за да води борба в името на бъдещото господство на българщината над другите националности в Европейска Турция. Но това бе първата капитална грешка, която не можеше да се неотрази върху по-нататъшния ход на революционното движение. Защото да поставяш за цел на едно революционно движение премахването на един деспотичен режим в една държава и тази цел да искаш да постигнеш с организирането само на една националност от целата държава, която националност, във всеки случай, не представлява болшинство спремо всички други, това ще рече да си служиш със средства, които в никой случай не ще те доведат до целта. Всеко революционно движение, което не иска да бъде осъдено на неуспехи, требва, между другото, да прибере в своите редове поне по-големата част от населението в страната. Но нашите македонски революционери немаха и най-елементарните познания относно обществените движения в Западна Европа, от друга страна те беха заслепени от своя шовинизъм, който маскираше интересите на българската буржоазия - ето защо те в случая оставаха верни на себе си, дотолкоз, доколкото беха представители на българските националистични стремежи, а противоречеха на себе си дотолкоз, доколкото си служеха със средства, неотговарящи на поставената цел....

Наистина всички класи в една държава, която е с едно монархическо управление като това в Русия и Турция, всички класи чувствуват гнета на политическия режим, но не всички класи с еднаква енергия се борят против него. Например в Русия и буржоазната и работническата класи имат интерес от свалянето на монархизма, но руската буржоазия в най-критичните момент, когато абсолютизмът предприема такава пагубна за целия народ авантюра, каквато е войната с Япония, тая руска буржоазия дезертира от своя пост...
Почти същото става в Турция. Макар да нема още такава голема диференциация на класите, но дотолкоз, доколкото ги има ние видехме техното участие в последното революционно движение в Македония и Одринско (говорим в случая само за българската народност): буржоазията в Македония и Одринско или никак не се излагаше на такъв риск, като например вземане на преко участие в движението, или пък ако е вземала участие то е било косвено. Главно участие вземаше пропадающата селска и градската дребно-занаятчийска маса. През въстанието в разните стражения най-решителни и самоотвержени беха в повечето случаи ония пропаднали селяни и граждани, които беха изгубили своята собственост и немаше за какво толкова да жалят… Но това е общо явление във всички досегашни революции. Във Великата френска революция в края на XVIII век макар главно участие да вземаше френската буржоазна класа и макар тя да извлече най-голема полза от тая революция, все пак най-решителните борци беха ония санкюлоти, ония скъсани пролетарии, които и мреха по парижките барикади.
...(макар, че вследствие исторически причини, всичките извадени кестени отиват за буржоазията, а на работническата класа остават само изгорените ръце), а буржоазията, особено дребната се е борила винаги нерешително, често даже и дезертирала и пр. . ."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в беломорския град Лерин Спиридон Константинов Гулабчев (1856-1918, София) е общественик, публицист, издател, основател на българския вариант на народничеството - сиромахомилството, един от първите идеолози на анархизма в България.
За повече информация за автора тук

---