

През юни 1919 г. Христо Силянов издава брошурата "Македонската емиграция и Българският национален въпрос", с която напада позициите на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна организация.
"Днешното положение и емиграцията в Швейцария, Америка и България. Прѣдварителни срѣщи и съвѣщания въ София. Учрѣдителниятъ Съборъ на македонскитѣ братства. Народно обединение. Недѣлима Македония. Позициитѣ на България. Кой за какво и какъ работи. Има ли противници на идеята за независима Македония. Разпространенитѣ въ обществото измислици. Сплотена ли е емиграцията. Кой и защо се опитва да прѣдизвика разцѣпление.
Македонскитѣ българи, останали въ поробенитѣ огнища слѣдъ септемврийскитѣ събития отъ миналата година, сѫ лишени отъ всѣка възможность да изразятъ открито и да заяватъ на всеуслишание своитѣ болки, своитѣ желания и копнежи въ единъ толкова сѫдбоносенъ за тѣхната участь моментъ, какъвто е днешнияятъ. На тѣхъ не се позволява да устроятъ събрания, конгреси, за да обсѫдятъ своето положение и да поискатъ да се тури край на едно непоносимо тегло. Тѣхниятъ гласъ е сподавенъ отъ терора на свирѣпия врагъ. Само косвено и прѣдпазливо, поединично и при сгоденъ случай, тѣ изказватъ прѣдъ проходящи чужденци своитѣ чувства и стремежи. Споредъ единодушнитѣ свидѣтелства на очевидци, българи и небългари, отъ разни положения, навсѣкѫдѣ въ Македония настроението на българскитѣ населения е бодро и повдигнато. Нѣма униние, нѣма отчаяние. Вѣрата въ по-честито бѫдеще е силна, почти непоколебима. Въпрѣки ова, както се каза, тѣмъ е отнета възможностьта да дадатъ колективенъ и внушителенъ изразъ на своитѣ копнежи. Единствени, които могатъ безпрѣпятсвено да кажатъ своята дума и да станатъ още тълкуватели на чувствата и желанията на своитѣ братя, това сѫ: слѣдователно, ония македонски българи, които се намиратъ сега въ нѣкоя свободна страна, далечъ отъ сръбския и гръцки бичъ."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Христо Иванов Силянов е български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на ВМОРО, като документира дейността й в продължение на дълги години. Роден е в Цариград през 1880 година в семейството на Иван Силянов от Охрид. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, Битолската българска гимназия, Софийския университет. Работи като учител в българските училища в Прилеп и Лерин. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като заместник-войвода, като в края на въстанието охранява бягащите към България бежанци. През 1905 година е един от инициаторите за образуването на Съюза на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е войвода на партизанска чета в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. След войните се установява в София, където развива журналистическа и публицистична дейност - сътрудничи на голям брой печатни издания, влиза в Демократическия сговор, става член-учредител на Македонския научен институт в София. Христо Силянов е дългогодишен член на ВМОРО (допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО) като в множество свои книги описва дейността на организацията и вдигнатото от нея Илинденско-Преображенското въстание.
За повече информация за автора тук