Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Годишни обичаи от Охрид, Струга, Кукуш и други места; Годишни обичаи в Скопие", публикувано в "Български обичаи, обряди, суеверия и костюми", София, 1891 година
Кузман Шапкарев от Охрид, Вардарска Македония - "Годишни обичаи от Охрид, Струга, Кукуш и други места; Годишни обичаи в Скопие", публикувано в "Български обичаи, обряди, суеверия и костюми", София, 1891 година


Увеличи
Описание

"Бѫдникъ или Коледа. На 24-й Декемврия или на Бѫдникъ, мощне рано, още отъ темни зори, градскитѣ дѣца или момчета отъ 12-год. възрасть на долу, а нѣкога и по-голѣми, събрани на дружини по 3-5-10 всѣкоя, отивать по кѫщите и, съ коледачкитѣ си въ рѫка, тропать отъ врата на врата, пѣещи пѣсеньта: "Сива, сива голобица и пр." Въ всѣкоя кѫща, слѣдъ довьршваньето пѣсеньта, даватъ имъ орѣхи и костени. По селата пѣятъ: "Коледа, бабо, Коледа" и пр. Тамъ, вмѣсто орѣхи и костени, давать нарочито направени тестени колачета.
Бѫдникъ-вечерь. На вечерьта въ сѫщий день, т.е., спроти Божикь, турятъ (клаждать) на огньтъ една голѣма смрекина пенюшка да гори цѣлата нощь, прѣзъ която вситѣ домашни людье незаспивать, а прѣнощуватъ будни, та отъ това, види се, тая нощь е нарѣчена: "Бѫдникъ", - будникъ.
Заб. а) Смреката, която гори на огънь, пръска искри, та, волею-неволею, принудени сѫ да не спиятъ, за да се пазятъ да не изгорятъ, съ която цѣль, види се, и турятъ таква.
Заб. б) Въ Кукушко въ сѫщата вечерь до скоро врѣме правели и вечера за дѣда Божика. Като ставели вечерата на търпеза, изваждале я вънъ на дворътъ, та до три пѫти поканвале дѣда "Божикя" съ овие рѣча: "По'ели, дѣдо Божикъ, да вечераме". Това, както и по-горнето, за смреката, сходствува до негдѣ съ по-пространно опазений въ Родопскитѣ Българо-Мохамедански села обичаи спроти С. Верковича.
Заб. Въ Самоковъ на Бѫдникъ месѫть зелникъ, отъ който по малко ядятъ дури до Водици.

Въ Скопiе.
1. Бѫдникъ. На Коледа, 24-й Декемврий, на утрото, 24-й Декемврий, на утрото наручано Бѫдникъ, както и по другитѣ мѣста, сбирать се коледари и отъ кѫща коледуватъ пѣящи: "Коледа".
2. Вечерьта спроти Божикъ въ всека българска кѫща правать повойница, - пита, сарми, костени, смокви, едно кравайче и риба, която (повойница) трѣба да се яде за предпазванье отъ гърлоболь. Отъ костенитѣ найстарийтъ домакинъ зима и хвърля по 3-4 на четири кьошета, па крьстъ, въ кѫщата, като рече: "за много години". Отъ смоквитѣ подава на всѣкого отъ челядьта си по нѣколко. У кравайчето туря се стара пара, както въ Охридъ на нова година; подиръ смоквитѣ, домакинътъ раскѫршва кравайчето и, една часть отъ него остава за Св. Богородица; втора, за кандилото; третя за дукяна, а останалата часть найседне разподѣля на вситѣ домашшни. Ако нѣкой отъ послѣднитѣ е на чуждина, оставать една часть и за него. Търсятъ въ коя часть отъ кравайчето и у кого ще се намѣри тя, казватъ че у него тая година ще бѫде кѫсметътъ, та къмъ него обрьщатъ всички вниманието си.
Тия пара турятъ въ виненото гърне, дѣто стои презъ тритѣ Божикьни дни, слѣдъ които я изваждать и съ единъ конецъ отъ цървена и бѣла коприна я вързватъ за рѫчицата на гърнето, кѫдѣто стои до Водици. Отъ тамъ тога я отвьрзватъ и я пазятъ внимателно. Костенитѣ, що се хвърлиха по четиритѣ кьошета на кѫщата, стоятъ тамъ до Богоявление, а сетне ги изметвать и исхвърлять. Отъ нихъ не се позволява никому да хапне, за да не го хванѫтъ чиреи.
Заб. Сѫщитѣ обичаи сѣществувать и по селата съ прибавление само на едно, слѣдующето: Пресичатъ едно дебело дьрво; неговийтъ пънь, "Бѫдникъ" наричанъ, турятъ го на огньтъ, за да гори презъ вечерьта. Когато приближи на догорванье, искарватъ мѫжскитѣ си дѣца на вънъ, а оставатъ само женскитѣ, за да би само они да видятъ когато ще догори...."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Кузман Шапкарев (1834-1909, София) е виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900), роден в град Охрид.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 481 пъти.