"По едно и също време обаче, на село имаше и някои селяни, които се чувстваха македонци, но за разлика от първата голяма група те бяха по-млади и по-малко, родени след Втората световна война. От днешна гледна точка, след толкова години разбирам и си давам обяснение, защо стана това разделение в селото. По това време Албания беше най-изолираната страна в света, една херметична държава. На село, дълго време, до 1985 година, нямахме никаква друга медийна телевизия освен македонската. Албанската телевизия, поради планинското положение на селото, достигна доста късно с излъчването на програмите си. Македонската телевизия беше дълго време единствения прозорец, през който можеше да вникнеш за малко във външния, по-различен от албанския изолиран свят. От друга страна, както казах и по-горе, българското комунистическо правителство на Георги Димитров в духа на господстващия македонизъм не прие да изпраща учители в Връбник, както и в другите региони с българско население, напротив ги остава в ръцете на властите в Скопие и Белград, които умело използват положението. Един от отрицателните резултати на тази предателска политика на БКП е, че жителите на Връбник и Преспа са обявени за македонско малцинство, а тези на Голо Бърдо и Гора за албанци. Това са причините, че след време тук, по нашите места да се появи македонизма. Сега, когато се връщам назад във времето и си правя анализ на ситуацията, с пълното си убеждение казвам, че това явление е ново за моя край в Албания, започващо след 1944 година, защото няма как да се обясни по друг начин, че всички възрастни хора от моето детство са се чувствали българи, а македонизмът се среща в част от по-младото поколение. Не съм историк и не искам да взимам отношение за положението в РСМ и за македонизма там, където някои се опитват да ни убеждават, че той е едва ли не с антични корени, но за моят край съм убеден, че това е ново явление, внесено от албанското правителство на Енвер Ходжа от съседна тогавашна Югославия с косвеното съдействие и помощ на БКП."

"Когато обикалях из съседните на Връбник албански села и събирах материал, всички албанци говорът на моето село го наричаха „bullgarçe“ („български“), а жителите „bullgarë“ („българи“). (В този ред на мисли в момента се сещам на някои случки от моето детство, когато ние децата от Връбник отивахме на училище в малкия градец Билищ, понеже на село училището беше до 4 клас. Когато като деца се карахме с албанчета, те ни обиждаха с думите: „Kokë bullgar!“ („Българска глава!“)). Когато събирах микротопоними в едно албанско село, съседно на Връбник, направи ми впечатление, че на няколко ниви те казваха „Arat e bullgarëve“ („Нивите на българите“). Когато попитах информатора да ми обясни за този микротопоним, той ми каза, че тези ниви са били собственост на селяните от Връбник и затова ги наричат така. Примерите са много, от тях става ясно, че за съседните албанци, жителите на Врбник са българи и говорят български.

От моята теренна работа, навсякъде където съм ходил из Албания, и в други селища с българско население, навсякъде хората изразяват само обич към България, наричат я майка. Тук ще цитирам думите на мой познат от Тирана, българин от Голо Бърдо, който казва: Нийе зборим, плачем и се пеем на бугарцко!"

Източник: Оригинален източник на статията е сайтът Поглед

Автор: Доц. д-р Раки Васил Бело е роден в село Връбник, близо до Мала Преспа, днес в Албания. Преподавател е във Великотърновския университет, катедра "Обща лингвистика и старобългаристика".

---