"Позициите на Югославската комунистическа партия по македонския въпрос в периода между двете световни войни досега не са били предмет на научно проучване в нашата марксистко-ленинска историография. Подобни изследвания няма и в съветската историческа литература. За сметка на това през последните три-четири десетилетия югославските историци издадоха значителен брой монографии, студии, брошури и статии по този въпрос. Повечето от тях обаче се отнасят за времето след 1937 г., когато ЦК на ЮКП се възглавява от Й.Б.Тито, и най-вече за съпротивителното движение през Втората световна война. В Югославия все още не се е появил обстоен труд, посветен на цялостната политика на ЮКП по македонския въпрос от 1919 до 1945 г. Без да се впускам в подробности, ще отбележа, че югославските публикации по македонския въпрос страдат от сериозен национализъм и антибългаризъм. Стремежът на авторите да пригодят историческите факти към сегашните националистически схващания на Съюза на югославските комунисти ги принуждава при използване на историческите извори да прибягват до преиначаване смисъла и съдържанието на понятията "македонски българи" и "македонски народ" и да правят груби фалшификации...
Вътрешната македонска революционна организация (Об.) се противопоставя на лозунга за южнославянска федерация, издигнат от сръбските хегемонисти и техните агенти сред несръбските народности. Този лозунг е окачествен като котрареволюционен, защото зад него крият своето предателство К. Тодоров и Обов, ренегатите Циклев, Каламатиев и др...
Вътрешната македонска революционна организация (Об.) е и против лозунгите за културна автономия, за покровителство на малцинствата и др., които обслужват поробителите. Тя е за независима Македония, защото населението в Македония е разнородно по национален състав...
ВМРО (Об.) отхвърля решително и новия вариант на лозунга за южнославянска федерация. Тя остава на старата си позиция за независима Македония и за балканска федерация. Според нея искането за южнославянска федерация означава противопоставяне на правото на нациите за самоопределение до отделяне...
В отговор на това ВМРО (Об.) съобщава на Фишер, че той не казва нищо ново, защото това е официалната тези на великосръбската наука (Цвиич)... "В Македония отделна македонска народност не е имало и няма, както не е имало и няма например швейцарска народност - заявява ВМРО (Об.) - Имало е и има отделни народности, които кои повече, кои по-малко населяват Македония, както има френска, немска, италианска и романска народности, населяващи Швейцария. И както тези четири главни народности, обособени в една географска, политическа и икономическа единица, носят общото название швейцарски народ, така и българите, гърците, турците, власите, албанците и сърбите, доколкото ги има, родени и живущи в Македония, образуват разнороднaта мозайка, която носи общото название македонски народ."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият през 1939 г. в Пиринска Македония Костадин Любенов Палешутски е български историк, изследващ Македонския въпрос. Преподавател е в Югозападният университет "Неофит Рилски" (ЮЗУ) в Благоевград.

---