"На 27 юли 1916 г. нашиятъ народъ и църква ще отпразднуватъ хилядогодишнината отъ смъртьта на св. Климента, еп. словѣнски. Това ще бѫде едно необикновено и всеобщо тържество, на което ще се чествува паметьта на великия светитель - Климентъ словѣнски, който пръвъ у насъ донесе отъ Велика Моравия, словѣнското богослужение, писменость и култура въ 885, пръвъ учи и писа на роденъ намъ-словѣнски, езикъ, тури основата на нашата народностна църква, стана пръвъ народностенъ епископъ и родоначалникъ на българската църковна иерархия, която измѣсти гръцката такъва, настанена въ България слѣдъ Цариградския съборъ въ 870 год., и пръвъ, въ ония далечни врѣмена, огради нашиятъ народъ отъ възможната и близката асимилация отъ латинци и гърци, като го запази за словѣнското племе и за българската народность въ частность.
Защото, и отъ друга страна, не може да има по-висока, по-идейна, и при това по-умѣстна, почить къмъ св. Климента, освѣнъ тая: да се изслѣдватъ и изучатъ неговитѣ дѣла, да се популяризиратъ неговитѣ идеи и завѣти, които изхождатъ отъ разнообразната негова дѣйность: книжовна, народностна и църковна, и да се реализиратъ тия послѣднитѣ въ всички страни на нашия общественъ и църковенъ животъ Съ това ние по добрѣ отъ всичко ще докажемъ, че сме достойни чеда на патроната на нашата школа и народностна църква, че цѣнимъ високо неговата ползотворна дѣйность, толкова спасителна и толкова благодатна за нашия народъ не само прѣзъ IX и началото на X в., безъ която дѣйность, може да се каже, отъ нашия народъ не би останалъ нито поменъ, но и прѣзъ всички вѣкове на дългогодишно гръцко, а слѣдъ това петвѣковно турско, и при това двойно - политично и духовно, робство, та даже до день днешенъ. Едноврѣменно съ това, eo ipso, ще се подчертае и значението на българския народъ въ общеславянското сѣмейство, тъй като на нѣкой другъ, а именно тоя народъ - българскиятъ, въ 885 год., слѣдъ смъртьта на Св. Методи въ Моравия и погромътъ на славянското дѣло тамъ, прие и запази славянската култура и писменость, която донесоха въ България ученицитѣ на Св. Солунски Братя, на първо мѣсто Климентъ, разви ги до крайни прѣдѣли - до "Златния вѣкъ" на българската, resp. словѣнската, писменость и култура, за да ги прѣдаде отпослѣ и на останалитѣ словѣнски народи: сърби, руси, па даже и ромѫни..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Александър Иванов Чучулаин (1885-1969) е български историк и богослов; действителен член на Имперския археологически институт в Петроград.

---