На 15 юли 1940 година управителните съвети на най-големите македонски организации в Царство България излизат с обща декларация. В нея те призовават "Македония, целокупна и неделима в нейните географски граници, да се прибере към майката отечество България, като не се допусне никакъв дележ."

Декларацията е подписана от:

1) Коста Николов от с. Вирче, Царевоселско, Вардарска Македония – генерал-майор от Българската армия, председател на Съюза на Македонските културно-просветни и благотворителни братства в България ;
2) Лазар Томов от с. Годлево, Разложко, Пиринска Македония – ВМОРО революционер, председател на Серския окръжен комитет на организацията, председател на Илинденската организация ;
3) Никола Стоянов от Дойран , Вардарска Македония – бългаски икономист и финансист, председател на Македонския научен институт ;
4) Милан Дамянов от с. Козица, Кичевско, Вардарска Македония – български военен и общественик, председател на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества ;
5) Злата Сарафова от с. Либяхово, Неврокопско, Пиринска Македония – българска лекарка и обществена деятелка, председателка на Македонския женски съюз .

"Управителните съвети на Съюза на Македонските културно-просветни и благотворителни братства в България, Македонския научен институт, на Илинденската организация, на Македоно-одринското опълчение и на Македонския женски съюз считат за свой дълг да направят следната ДЕКЛАРАЦИЯ:

„Свободната част от българския народ и българите от и в Македония са дали безброй кървави жертви в многобройните въстания и във войните за освобождението на Македония от турското, а впоследствие от сръбското и от гръцкото иго.
Ето защо днес, когато съдбините и политическите граници на народите в Европа ще се определят за столетия, ние считаме, че македонският въпрос трябва да се постави за разрешаване пред меродавните фактори в България и в чужбина така:
Македония, целокупна и неделима в нейните географски граници, да се прибере към майката отечество България, като не се допусне никакъв дележ.
15 юлий 1940 год."

Източник: Документът е скениран в ЦДА от В. Стоянов

Автор: Никола Стоянов Митов от град Дойран е български икономист и финансист. Никола Стоянов получава образованието си в София и Тулуза като първоначално се занимава с математика и астрономия, след което започва да работи в областта на финансите. През по-голямата част от периода между двете световни войни той оглавява Дирекцията на държавните дългове и ръководи сложните преговори по външния дълг на България, като публикува и теоретични статии в тази област. От 1929 до 1944 година е главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България „Списание на Българското икономическо дружество“.
Никола Стоянов участва в различни организации на македонската емиграция в България. Той е член-учредител на Македонския научен институт, а от 1938 до 1945 година е негов председател.

---