"Отъ деветь пълни столѣтия, въ които българско дебърско е прекарало чуждо робство: византийско, сърбско и турско, само една светиня е свидетель, а тя е монастирътъ "СВ. ИОАНЪ БИГОРЪ". Тоя монастиръ, който въ епохата на нашето възраждание бѣше едничка килия за изучавание славяно-българската писменость и презъ неговитѣ двери минаха плеада наши духовници, общественици: Иоакимъ Кърчовски, Кирилъ Пейчиновичъ, Архимандритъ Анатоли, Архимандритъ Иларионъ, Партени Нишавски, Хаджи попъ Теофилъ и пр. и пр. и най-после митрополитъ Козма Пречиастански, би могълъ, ако не да ни даде, то да ни наведе на името на монахътъ ИОАНА ДЕБРАНИНА, патриархъ и архиепископъ на Охридската духовна катедра. По мѣстоположение, по архитектура, по художествена рѣзба, по иконописъ, лична творба на дебърския гений, едва ли има друга равна на нея.
Най-ценното е чудотворната икона на св. Иоана, която е много стара и която споредъ монастирското предание сама е дошла въ новата църква, отъ стария храмъ, който е билъ на друго мѣсто - отъ една малка черквица, недалечъ въ гората, гдето се е намирало скала съ шупливъ камъкъ "БИГОРЪ" както той се нарича въ Дебърско и отъ тамъ е името на монастира "БИГОРЪ".
Едно е за съжаление, че неговата история е не само затворена, но и тъмна за насъ, както и миналото на толкова епохи.
Обаче, за неговата старинность има единъ задоволителенъ отговоръ - монастирския рѫкописъ или така наречения "ВЕЛИКИЯ ПОМЕНИКЪ". Тоя поменикъ още въ своето начало съдържа годината на неговото основание - 1020 г. т.е. времето когато нашия монахъ Иоанъ Дебранинъ заема първия архиепископски престолъ въ Охридъ на падналото подъ робство първо българско царство.
Името на монастира "СВ. ИОАНЪ БИГОРЪ" не е ли въ връзка съ името на нашия МОНАХЪ ИОАНА, славата на когото въ онова време, се е носила не само по цѣло Дебърско, но и по цѣла паднала подъ робство България?..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Стамат Стаматов е български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство. Съученик е на Гоце Делчев и заедно с него постъпват да учат във Военното училище в София. Автор е на "Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов", "Дебърската епископия", издава и списание "Дебърски глас" (1935 - 1943).
За повече информация за автора тук

---