"Презъ възстанието отъ 1903 год., наричано иначе Илинденско възстание, особено се отличиха възстаницитѣ отъ Костурско. Тази область, на която владицитѣ носятъ титлата митрополитъ Костурски и Екзархъ на цѣла древна България, възстана масово и нейнитѣ древни българи направиха чудеса. Тѣ превзеха чисто влашкитѣ паланки Клисура и Невеска, като първата отъ тѣхъ я държаха здраво въ рѫцетѣ си повече отъ 3 седмици. За да се разбере важностьта на този актъ, добре е да споменемъ, че отъ височинитѣ на Клисура, гледано къмъ североизтокъ, се вижда долу въ полето, като на дланъ, цѣлия Сари-гьолъ, населенъ въ по-голѣмата си часть отъ турци-коняри (отъ 42 хилядното му население само 9 хиляди сѫ българи)...
Единъ отъ четницитѣ Христо Търповъ отъ с. Родунища се завърналъ въ селото си, но тамъ билъ хванатъ отъ кайлярски турци, на които Родунища е чифликъ, набитъ билъ на колъ и въ такова състояние бидейки още живъ, е билъ хвърленъ въ разгорена фурна, дето и се обърналъ въ шкрумъ.
Другъ единъ четникъ отъ Емборе – Христо Панджуровъ – се завърналъ сѫщо въ селото си и нѣколко дни се е крилъ вънъ отъ него. Хранили сѫ го организиранитѫ емборени. Той билъ боленъ. Една сутринь още отъ тъмни зори и безъ да знаятъ за това другаритѣ му, той влиза въ една отъ крайнитѣ селски кѫщи и съ внезапното си появане туря въ тревога стопанката на кѫщата, която подранила за да иде на лозето си (било е гроздоберъ). Крайно изплашена и безъ да пита дошлия за името му, тя се затекла до кулука (полицейска казарма), който сѫ е помѣщавалъ съвсемъ близу до кѫщата й и обадила на заптиитѣ, че лошъ човѣкъ е влѣзълъ въ дома й. Чаушътъ (старшията) извикалъ стария свещеникъ Попъ Димитъръ (мой баща) и го изпратилъ при възстаника съ порѫка да му каже да се предаде доброволно на полицията.Вмѣсто това, обаче, Попъ Димитъръ е посъветвалъ възстаника да бѣга презъ вратичката извънъ селото и да се скрие нѣкѫде, а на полицията казалъ, че не намѣрилъ никого въ кѫщата. Чакъ тогава заптиитѣ се упѫтили къмъ въпросната кѫща. Възстаникътъ не послушалъ добрия съветъ на стария свещеникъ, останалъ въ кѫщата, стрелялъ на заптиитѣ и убилъ на мѣсто единъ отъ тѣхъ. Другитѣ заптии сѫ се разбѣгали...
Следъ това юзбашията извикалъ селскитѣ първенци, снабдилъ ги съ запалителни вещества и имъ заповѣдалъ да турятъ огъня на селото, като опожарятъ най-рано махалата, дето е била кѫщата, въ която се е крилъ възстаникътъ...
Това е първото горене на Емборе. Втори пѫть Емборе е билъ подпаленъ отъ гръцкитѣ чети. Изгорѣли сѫ пакъ нѣколко кѫщи и сѫ били убити две жени. Трети пѫть - това срещу Димитровдень на 1912 год., турски башибозуци изгорѣха почти цѣлата централна часть на селото, като избиха посрѣдъ селото извиканитѣ при тѣхъ архиерейски намѣстникъ Попъ Тома и първенцитѣ Кръсто Вринговъ, Кузма Гулубановъ, Ванчи Петручановъ и други. Заслужава да се отбележи, че въ кратко време (отъ 1905 до 1912) сѫ били убити въ Емборе трима архиерейски намѣстници: Попъ Димитъръ, за който стана по-горе дума, иеромонахъ Маджаровъ отъ Охридъ и най-после Попъ Тома отъ с. Богданци (Гевгелийско)."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Благой Димитров е деец от късното Българско възраждане в Македония. Участва в Сръбско-българска война с Ученическия легион. Преподава в Солунската българска мъжка гимназия и в Софийска мъжка гимназия. Член е на Македонския научен институт в София и на Съюза на македонските емигрантски организации в България, като е председател на Емборското братство. Автор е на първата българска шахматна книга, брошурата "Шахматна логика" (1911). Умира в София през 1944 година.
Посетете Уикипедия за повече информация за Благой Димитров

---