

Спомените на Евтим Спространов за дните след Илинден 1903 година:
"Даде се амнистия, която отвори границите за много македонци, които до тогава не можеха да се върнат в Македония, защото турското правителство не пускаше никого, – "шубето" у турците беше така големо към всеки по-просветен българин, че последната дума стана синоним на комита, възстаник, бунтовник."
И за срещата му с турския първенец Хилми Паша .
"Говорих, че ние българите, задоволени отчасти, мовем да бъдем най-благонадежден елемент за защита на държавата и на нейното преуспеване в културно-икономическо отношение."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Охрид Евтим Ангелов Спространов (1868-1931, София)
е публицист, писател, общественик, изследовател, ВМОК и ВМОРО революционер. Един от основателите на Младата македонска книжовна дружина ("Лозари"), председател на Софийското македонско дружество, учредител на Върховната емиграционна комисия в София, директор на българското девическо училище в Битоля, инспектор на българските училища в Солунския санджак, подначалник в Министерството на
народното просвещение на Царство България, деец на Съюза на българските конституционни клубове (партия на десницата на ВМОРО), активист на обществено-културната организация на българите
в Османската империя "Българска Матица". По време на Първата
световна война е окръжен управител на родния си Охрид, докато
градът е под българска власт. Председател на Охридското културно дружество „Свети Климент“ и Охридското настоятелство на фондовете, секретар е на Илинденската организация и подпредседател на
Националния комитет на Съюза на македонските братства в България.
През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт
в София.
За повече информация за автора тук