

На 27 август 1934 г. във в. "Зора" Симеон Радев публикува статия в чест на тържественото откриване на паметника на свободата на връх Шипка (Свети Никола).
"Ще им оставим вечен помен, пък те на на нас, щът ни вдигат паметници. . ."
Тъй пишеше Левски не много време преди да увисне на бесилката. Това гордо пророчество се изпълни. Българският народ увековечи в бронз и желязо образа на най-големите между дейците за българското освобождение. А днес се открива на Шипка един паметник за всичките тях - именити и безименни, за общия им дълъг подвиг.
Тоя паметник можеше да бъде издигнат навред, дето българските борби за свобода са ни оставили един юнашки спомен или една Голгота. Но неговото истинско място бе, несъмнено Шипка. Защото това име е най-призивателно и най-многозначуще.
Четохме някъде тия дни, че като славим Шипка, въпросът, дали тя е повлияла или не на изхода на освободителната война, нямал голяма важност. Ние смятаме, напротив, че тоя въпрос е от извънредно значение за българското национално самочувствие и за достойнството на българския народ пред историята. От отговора на този въпрос добива своя облик цялото дело на нашето освобождение. Без опълчението, русите щяха да бъдат само наши благодетели; с опълчението, ние станахме техни сподвижници. А свободата е трайна, не когато тя слиза до народите, а когато народите се издигат до нея."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в град Ресен Симеон Радев (1879-1967) е виден български писател, дипломат, историк, публицист и ВМОРО революционер, заклет за член на организацията още на 16-годишна възраст лично от Гоце Делчев.
За повече информация за автора тук