

"На всички, които обичатъ мѫката и копнежа на Македония.
Вардаръ
Прерѣзалъ насрѣдъ родната земя, той е неинъ символъ.
Свещениятъ Гангъ на Македония, Вардаръ носи съ шума на своитѣ води една приказка.
Мѫтенъ, понесълъ сълзитѣ и отровната скръбь на хиляди сърдца, той бърза къмъ морето...
Взелъ отъ лъха на синитѣ, тръпнещи вършини на Шаръ, той слиза въ скръбнитѣ полета на Македония, извива край плахи приютени селца и презъ каменни градове, дето отъ занданитѣ го гледатъ насълзенитѣ очи на обковани мѫченици. . .
Отъ всички светини, погазени съ грубитѣ стѫпки на пришлецъ, Вардаръ - най-старата светиня остана все така величественъ, невъзмутимъ, запомнилъ далечнитѣ легенди, най-първитѣ предания.
Нему се молятъ, отъ него дирятъ утеха, въ шепота на отминаващитѣ му води дочуватъ надежди, ободрителни слова. . .
Жаловитъ и мѫтенъ, понесълъ отровна скръбъ, Вардаръ бърза към морето..."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Георги Томалевски (1897-1988) е български писател, есеист, белетрист и публицист, един от основателите на Есеистичното общество в България. Брат е на революционера Наум Томалевски и деец на Македонската младежка тайна революционна организация. В дома на родителите му се обявява Крушевската република по време на Илинденско-преображенското въстание и днес къщата е музей на Илинденското въстание и Крушевската република.