"...Четата на Максимъ Неновъ отъ Тресонче и Димитъръ Стефановъ отъ Ябланица, отъ най-заадната покрайнина на нашата родна земя, имаше най-голѣмъ маршрутъ. Тя бѣше на пѫтъ отъ 7 дни, защото трѣбваше да мине прѣзъ цела Македония и стигне на време въ своя роденъ край, за да засили групитѣ на мѣстнитѣ войводи: Марко, Милошъ, Кръсто, Ташко, Павле, Тале, Наксе и др. които кръстосваха широкитѣ урви и дримскитѣ тѣснини на Западна Македония.
Призори, четата пристигна на в. "Чавкитѣ", - Голакъ планина, кѫдето спира на почивка. Тукъ, тя бива изненадана и заобиколена отъ всички страни, отъ нѣколко табура аскеръ, засилени отъ планинска артилерия.
"Вергия съ куршумъ не се плаща", казватъ четницитѣ и започватъ да се готвятъ за борба. Трѣсъкътъ на снарядитѣ, придружени съ щурмоветѣ и пехотни залпове, не стреснаха борцитѣ, защото тѣ еднакво владѣеха, както чука и теслата, както четката и копачката, така пушката и бомбата. Само, секретарьтъ - четникъ, спира пѣсеньта, която тананика:
"Цвѣте цъфнало, мамо, в'нашата градина,
Какъ да кандисамъ, мамо, да го изкина,
Да го испрата, мамо, въ Цариграда,
Въ Цариграда, мамо въ терсането,
Въ терсането, мамо, въ зъндането,
Тамо ми лежи, мамо, моето либе,
Деветъ години, мамо, затворенъ лежи,
Той тамъ не знае, мамо, кое е време.
Дали ли е зима, мамо, или е пролѣть,
Та да разбере, мамо, че пролѣтъ дошла..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Стамат Стаматов е български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство. Съученик е на Гоце Делчев и заедно с него постъпват да учат във Военното училище в София. Автор е на "Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов", "Дебърската епископия", издава и списание "Дебърски глас" (1935 - 1943).
За повече информация за автора тук

---