Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Автобиография на Раковски (По случай 100-годишнината от рождението му: 1821-1921)", публикувано в сп. "Училищен преглед", год. XX, кн.4, София, 1921 година
Антон Попстоилов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония - "Автобиография на Раковски (По случай 100-годишнината от рождението му: 1821-1921)", публикувано в сп. "Училищен преглед", год. XX, кн.4, София, 1921 година


Увеличи
Описание

"Житие-то си Раковски, което почналъ да пише прѣзъ 1866 г. въ единъ голѣмъ подвързанъ тефтеръ (гол. 43X28см.) отъ 100 листа (въ срѣдата сѫ подвързани "Българска дневница" отъ 1857 г. и пробниятъ брой на "Дунавскый лебедъ" е написалъ само на шесть листа, а съдържанието му - на отдѣлни други три листа. Въ него той не посочва деня и мѣсеца на рождението си, а само годината 1821. Роденъ е въ Котелъ и е кръстенъ съ име Сава, но отпослѣ когато обстоятелствата го принудили да крие сѫщинското си име, той се прѣименувалъ отъ Сава на Георги, и до края на живота си се е подписвал Г. С. Раковски. Умрѣлъ е на 8 октомврий 1867 - на 46-годишна възрастъ въ Букурещъ. Както е знайно, той тъй силно обичалъ България, че не искалъ да бѫде погребанъ въ чужди край, да почива въ чужда земя. "Азъ съмъ всѣкогы былъ българинъ и ще бѫдѫ не само до гробъ такъвъ, но ieще и послѣ смъртьта ще оставiѫ завѣщание, и прахъ ми да ся не смѣси съ другѫ народностъ!"
Мѣсторождение то ми е село Котилъ, лѣжящо въ срѣдъ грыдѫ тѫ на Старѫ-Планинѫ, коя започва отъ Чърно море, и нахожда ся въ положение то между 42 и 43 стѫп. севѣрн. шырочинѫ и между 24 и 25 въсточнѫ дьлжинѫ. Родилъ сьмъ ся въ 1821 лѣт. отъ Бьлгары родители въ онаiѫ страшнѫ и ужяснѫ повременность кога то, подиръ обѣсванье то на фанариотскыи патрикъ Григорыя, ся испроводены отъ Царыграда въ Бьлгариiѫ тры паличницы (џелати), паши да оберѫть орѫжие то отъ Бьлгары тѣ и да исколiѫть и избѣсiѫть сички тѣ Бьлгарскы старѣйшины и знамяниты людие по градишта та и по знамяниты тѣ голѣмы села!...
Башта ми ся е звалъ Стойку, а майка ми Руса; домородствено то же имя башты ми было е Папазоолу (Поповичь) и Раковалѫ (Раковскы), а майчино то ми е было Мамарчовцы..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Пиринска Македония Антон Попстоилов Ников (1869-1928, София) е виден български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките. Дългогодишен учител в Македония и Одринска Тракия - бил е директор на Битолската българска класическа гимназия, Солунската българска девическа гимназия, Одринската българска мъжка гимназия, Серското българско педагогическо училище, Солунската българска мъжка гимназия и Солунската българска търговската гимназия, както и е бил главен училищен инспектор в Цариград към Българската екзархия. По време на Първата световна война между 1915 и 1918 год. е етнограф към Втора българска армия и обикаля освободените градове Охрид, Скопие, Велес, Крива паланка, Серско и Драмско в издирване на исторически и етнографски паметници. Член-учредител е на Македонския научен институт в София.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1091 пъти.