Спомените на Коце Ципушев са изключително интересни. В тях той разказва за родния си Радовишки край, за семейството си, за град Солун, за борбите на ВМОРО, за различни ВМОРО водачи като Тодор Александров, Гоце Делчев, Даме Груев и др., за войните за национално обединение. Подробно разказва и за залавянето му от англичаните, предаването му на сърбите, смъртната му присъда от сръбските власти, последвалите 19 години прекарани в сръбски затвори, както и сръбското отношение към Македония и македонското население. Предговора на книгата е написан от личния приятел на Коце Ципушев Симеон Радев.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Радовиш Константин Димитров Ципушев (1877-1968, София) е български учител и виден ВМОРО революционер, прекарал 19 години в сръбски плен. Завършва българската мъжка гимназия "Свети Свети Кирил и Методий" в Солун. Жени се за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров, като кум му е Гоце Делчев, а Даме Груев му е сват. През Първата световна война е председател на Окръжната постоянна комисия на новоосвободения Струмишки окръг. След края на войната е арестуван от английските окупационни войски, предаден на сръбските власти, които след мъчения го осъждат на смърт, заменени по-късно с 20 годишна присъда. Излиза от затвора през 1937 година. Завръща се в Македония след освобождението на областта през 1941 г. като е посрещнат радушно от местното население. След комунистическия преврат от 9-ти септември 1944 г. Българската комунистическа партия, която подкрепя създаването на нова македонска нация, предлага на Ципушев да съдейства на започналата македонизация на населението в Пиринско, но той категорично отказва. Заради отказа си да съдейства той е репресиран от комунистите, а спомените му са забранени. Умира в София на 11-ти януари 1968 година.
За повече информация за автора тук

---