Младежка македонска библиотека в град Пловдив издава под формата на тази малка книжка реферата четен на 7-ми април 1924 година от адвокат Иван Кротев. В реферата Кротев разглежда македонския въпрос и идеята за независима македонска държава.

За македонския народ:
"Макед. народ брои около 2,000,000 жители разпределени по хронологичен ред и по численост на българи, турци, евреи, гърци, арменци, цигани, власи, сърбомани и др.
Като употребяваме думите македонски народ, ние не разбираме едно племе от еднакъв произход, с еднакъв език, народност и вера. Може да се говори за македонски българи, турци, албанци, власи, гърци и др., но като частици от македонския народ, в смисъл населяващото я разнородно македонско население. От гледище на етнографа, нема в Македония еднородна синя или слабопрошарена маса, макар българския елемент да доминира."

За целта на ВМОРО:
"Това македонско освободително движение се характеризираше със съществуването на две фракции: върховисти и централисти или обединисти и автономисти. Правотата на становището на вторите се потвърди от живота. То се потвърдява сега и от факта на единна македонска организация и единство в целта на всички фактори за освобождението на Македония. Те искаха да запазят българското племе от изтребление, като сметаха, че политич. граница не може да бъде пречка за благоденствието и добруването на българите отсам и отвъд Рила и Руен, Осогово и Беласица."

За идеята за независима македонска държава:
"... нашата цел, нашето политическо искане е: Свободна и Независима Македония, в нейните географически и економически граници, с равни и неограничени права на всички населяващи я народности. [...] Една пречка за нашия успех сега лежи в този баласт, напластен от миналото, когато македонския въпрос не се третираше като такъв, а на него се гледало като въпрос български. Требва да се разсее това разбиране, защото истината е, че наред с българи, там има турци, власи, гърци, евреи, албанци, сърбомани и разни др. Ние требва да спечелим за нашата кауза, която е и техна, преди всичко онези държави, чийто народности са застъпени в Македония, които поради местоположението си не могат да претендират за завладяване части от нея, население или където да заселят свои сънародници, каквито са ромъните, турците и др. Не само те, а и местните гърци и сърби требва да се убедят, че без самостоятелна Македония, те никога не ще заживеят спокоен живот, а ще служат за разменна монета днес в ръцете на една силна балканска държава, утре – в ръцете на друга."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Иван Кротев е адвокат и общественик роден на 23 декември 1892 г. в гр. Кукуш . Баща му Андон Кротев взема участие в Илинденското въстание през 1903 г., за което е осъден на 101 год. затвор и заточение, от което е освободен в резултат на амнистия. Кротев завършва прогимназия в Кукуш и Солунската българска мъжка гимназия "Св. Кирил и Методий" . След опожаряването на града през 1912-1913 г. се преселва с родителите си в Пловдив. През 1913 г. е студент-юрист, като по-късно специализира в Франция и Швейцария, където учи федерално право. Сътрудничи на пловдивски вестници. Превежда "Синята птица"- пиеса от Метерлинк. От 1919 г. е първи секретар и основател на Македонско емигрантско дружество в Пловдив. Съратник е на Петър Ацев, Михаил Герджиков и други дейци на ВМРО . Пише статии върху аптечното дело, кооперативното движение, македонския въпрос и др. проблеми. Общински съветник в Пловдивската община, отговорник за 36-те кооперативни сдружения в града. Като съветник прокарва идеята за строеж на тунели под пловдивските тепета - за прикрития против бомбардировките от войната, спомага за укрепване бреговете на р. Марица и др. След 9.ІХ.1944 г. продължава обществената си дейност, пише изследвания върху историческото минало на македонските българи , върху живота и дейността на Гоце Делчев , с който са били приятели като деца и др. Умира в Пловдив през 1981 година.

---