Видният български историк, фолклорист и етнограф от Пиринска Македония Антон Попстоилов с кратка статия за сръбските претенции и фалшификации към селището в западна Македония Галичник и намиращия се наблизо Бигорски манастир "Свети Йоан" .
Защо е интереса на сърбите към Галичник?
"Нема съмнение, че близкият му монастир "Св. Иван Бигор", който в миналото е играл важна роля за българското възраждане – тук е учителствал първият новобългарски художник Йоаким Кърчовски, при когото тук неговият съратник Кирил Пейчинович се е учил, тук се е учил и първият български владика в Македония (1859) митрополит Партения от Галичник, а именно на кукушко-дойранската епархия и пр., – буди интерес, с цел да му се замъгли миналото му като български духовен център."
За фалшификациите на сърбите:
"Ж. Миличевич, като говори за Галичник и манастиря "Св. Иван Бигор", споменава, че резбарските работи на иконостасите са работени от едни и същи художници резбари и буквално пише: "Макариje Филипович од Галичник" чиjе jе име, поред имена "перви маjстор Марко од Гари", урезано на иконостасу цркве, "Светог Спаса у Скопльу". Цитувам това место, за да посоча, как сръбските "книжовници" фалшифицират паметниците. Не "Макариjе Филипович", а Макария Негриев, Фърчковски от Галичник е работил иконостаса в Бигор с Петре Филипов от Гари, както и иконостасите в Т. Пазарджик и Скопие. В скопския иконостас е "урезано" следния надпис: "Петре Филипов от Гари 1824, Макари от Галичник, бугари от Мала река"."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Пиринска Македония Антон Попстоилов Ников (1869-1928, София) е виден български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките. Дългогодишен учител в Македония и Одринска Тракия - бил е директор на Битолската българска класическа гимназия, Солунската българска девическа гимназия, Одринската българска мъжка гимназия, Серското българско педагогическо училище, Солунската българска мъжка гимназия и Солунската българска търговската гимназия, както и е бил главен училищен инспектор в Цариград към Българската екзархия. По време на Първата световна война между 1915 и 1918 год. е етнограф към Втора българска армия и обикаля освободените градове Охрид, Скопие, Велес, Крива паланка, Серско и Драмско в издирване на исторически и етнографски паметници. Член-учредител е на Македонския научен институт в София.
За повече информация за автора тук