„Мемоар, представен на Негово Превъзходителство господин председателя на Мирната конференция и на правителствата на САЩ, Франция, Великобритания и Ирландия, Италия и Япония от Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България“ (на френски: Mémoire Présenté a Son Excellence Monsieur le Président de la Conférence de Paix et aux Gouvernements des États-Unis d'Amérique, de France, de Grande-Bretagne et Irlande, d'Italie et du Japon par le Comité Executif des Sociétés de l'Emmigration Macédonienne en Bulgarie) е документ, изпратен от Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации до страните, заседаващи на Парижката мирна конференция в 1919 година.
"The Slav population of Macedonia continues to suffer under the foreign yoke, and is subjected to untold privations, humiliations and cruelties, because it has never ceased to feel itself Bulgarian, and in the full knowledge of its nationality it has ever manifested its desire to be united to its racial brothers of free Bulgaria.
Centuries have passed since the Macedonian Bulgarians commenced their struggle, since they have hoped to attain their national ideal, and now, brought up before the all powerful international court, which is to solve this question of great moment, as to their liberation, they are enduring days of great perturbation, disturbed by disquieting hopes and painful suspicions.
All the bloody struggles of the Macedonian Bulgarians during the last thirty years, down to 1912, have had one principle object - to provoke the intervention of the Great Powers, signatories of the Berlin treaty, that the injustice perpetrated by that treaty might be rectified by a guarantee to them of a free life...
Notwithstanding the disastrous end of this war for Bulgaria, the hopes of the Macedonian Bulgarians are yet great that the heavy sacrifices have not been in vain, chiefly because of the happy fact, that the conquering powers of the Entente, have repeatedly proclaimed, that they carried on this war for the liberation of the oppressed nations, that they will be guided, in concluding the general peace, by the wise principles of humanity, which forbid the right to oppress. The Macedonian Bulgarians think that they have given sufficient proofs that they are a people with a clear national conscience, and that they have worthily struggled against alien oppression, and for national freedom.
"В „Мемоара“ Изпълнителният комитет - избран в края на ноември 1918 г. в състав Иван Каранджулов от Прилеп, председател, Божирад Татарчев от Ресен и Димитър Михайлов от Битоля, подпредседатели, Георги Баждаров от Горно Броди, Никола Стоянов от Дойран, Тодор Павлов от Скопие и Константин Станишев от Кукуш - стъпва върху принципите, залегнали в Четиринадесетте точки на Уилсън. Комитетът прави преглед на историята на Македонския въпрос - възникването му и етапите на развитието му и показва българския национален характер на проблема. Комитетът иска от името на 200 000 македонски българи, прогонени от Сърбия и Гърция и от името на цялото население на Македония силите „да съдействат Македония, цяла и неделима, да се присъедини към общото отечество - майка България“. Ако това не може да се осъществи, македонските българи отново както и друг път заявяват, че са против подялбата на Македония между Сърбия и Гърция и настояват за Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Съюзът на македонските емигрантски организации е най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България. Дружествата и са известни като македонски културно-просветни и благотворителни братства. Основната дейност на организацията в България е културна, просветна и благотворителна, а пред международната общност и Обществото на народите пропагандирането на Македонския въпрос и незачитането на човешките права на македонските българи в Югославия и Гърция. Финансова подкрепа получава от ВМРО и от членски внос, политическа - от Македонската парламентарна група в българския парламент, а на международно ниво е подкрепена от чужди политици, общественици, публицисти и учени. В един момент броят на Македонските братства в Царство България достига 210.
За повече информация за организацията тук