Спомените на кукушкия войвода Станиш Накев за последните дни на Гоце Делчев.
(добавени са и спомените на Георги Баждаров за последната обиколка на Гоце Делчев в Македония)
"...И там дойде един доста интелигентен търговец да бере тютюн, още с един грък търговец. Този грък искал да се срещне с българска чета, коя и да е, само да види българи комити. Ние му казахме да дойде и дойде при нас. След ръкуването почнахме интимен преговор. Делчев говори по български, аз му превеждам на турски, защото гъркът не знаеше нито една дума български.
Делчев казва: "Е добре, да се раздели Македония, няма да стане добре за народа, защото ето един пример: тези българи, които ще останат в Сърбия, нали ще са под робство; тези гърци, които остават под България, нали ще бъдат роби. . . По-добре ние, македонският народ, да си бъдем отделно, без разлика на гърци и сърби, и българи, да се гледа право към всички. . ."Гъркът беше много благодарен от Делчевите думи. Само гледаше в Делчевата уста да проговори нещо повече..."
"Дойдохме вече на самия мост (при р. Ангиста) и Делчев извика с буен глас: "Живейте, македонски борци! Живейте, неоспорими юнаци, вие сте вече свободни, а не робове! Бащи, майки оставихте и в борбата се хвърлихте и гласа си появихте. Вашите майки венец плетат и за живи не ви смятат, но те да знаят в народа ще се славят. За гроба ни нашите майки да не питат никъде. Ни да жалят, ни да плачат, що чадо им не живее!" Извикахме ура и песни запяхме - "Шумният Вардар буйно се лее, вятърът фучи, страшно беснее. . ."
След изпяването на песента чухме гласа на бомбите в тунела. И там викат ура. . . Делчев пак извика и запя: "Ой народе поробен, що си тъй заспал, или живот свободен теб не ти е жал. Дойде време, дойде час иго да строшим, стига, стига робство да търпим. . ." "Ей, юнаци, милни братя, ние живеем петстотин години под турско иго, ние до днеска що разбрахме - само на тирана слугувахме, пък мърцина умирахме. Нема баща да не е бит за нищо и никакво, само за кефа на агата. Они оти са търпели, само като животни са живели. Това ли е живот, това ли е човешко достойнство! Живейте, млади момци, вие тръгнахте да кажете как се печели свобода!"

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Станиш Накев е български революционер, кукушки войвода на ВМОРО.

---