"Въ Южна Македония, отъ Енидже-Вардаръ близу до „Пела“ — Бела, столица-та на Александра Великий, къмъ Истокъ, по Солунско-то поле, по села-та, Камбарбачки наричани и къмъ Сѣвѣро-Истокъ, по Солено-горчиво-то езеро и Авретъ-Хисаръ и по цѣла-та Кукушка окрѫжность (кааза) у жители-тѣ — Българи, запазилъ се единъ древенъ народенъ обичай: „Руссаллий,“ наричанъ.
Единъ членъ „за Русалкы-тѣ,“ обнародванъ прѣзъ м. Мая на 1871 год. въ периодическо-то списание: „Читалище,“ и прибавка-та му отъ страна на Редакцията на това списание дадоха ми поводъ, бидеещемъ тога въ Кукушь, да се заловѭ съ издирвание-то на горѣпоменутий обичай и да го опишѫ съ всички-тѣ му подробностни и благодарение на единъ главатарь на Руссаллийски-тѣ дружини и вѣщъ въ тьнкости-тѣ на обичая, именно на г. Нака Карачанаковъ отъ Кукушки-тѣ села, съ помощь-та му могохъ да сполучѫ, да удовлетворѫ желание-то си....
Полза-та, коя-то може да се чака отъ обнародвана-та ни днесь книжка съ съдьржание-то на обичая за „Руссалии-тѣ,“ не сьмь въ състояние да одрѣдѣлѭ; — Само вѣщи-тѣ въ народно-то ни баснословие и въ тьмна-та древность несъмнѣнно ще могѫть да ни я посочать. До колко обаче се вижда отъ пьрвъ погледъ и повьрхностно, отъ него излиза урокъ:
а). — За вѣрвание то на стари-тѣ ни въ „Русалки-тѣ;"
б). — За покрьщение-то на прѣдѣди-тѣ ни;
в). — Особно и прѣимущественно, за военна-та урѣдба и дисциплина на славни-тѣ наши праотци.
Отъ тука се вижда че узнавание-то на този обичай не е отъ малка интересность за насъ, Българи-тѣ, които нищо още туку-рѣчи, отъ древность-та си не сме изровили и издирили, а водили сме се и се водимъ по чуждо-то. Желателно би било да не щадимъ старания-та си въ това отношение, а, по примѣра на по-напрѣднѫли-тѣ отъ насъ народи, да се стремимъ къмъ съвъкуплѣние-то на всички-тѣ ни народни дрѣвности, отъ какъвъ-то видъ и да сѫ тие, отъ кои-то на вѣрно ще можемь да извлѣчемъ неоцѣними ползи не само за Исторический ни битъ, нъ и за практичний ни животъ.
При Македоно-Българский обичай за „Руссалии-тѣ“ притурихъ и единъ обичай за слуги-тѣ въ Т. Пазарджийско-то окрѫжие, упражняванъ въ с. Перущица, който прѣди четири години Н. Благогов. О. Св. Г. Тилевъ, има добрина-та да ми съобщи, за кое-то длъжѫ му прилична-та признателность.
Пловдивъ, 28-й Ноемврия 1884 - К. А. ШАПКАРЕВЪ."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Кузман Шапкарев (1834-1909, София) е виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900), роден в град Охрид.
За повече информация за автора тук

---