

Евтим Спространов за публициста и ВМРО революционер от Дупница Васил Пундев :
"Издънка на едно родолюбиво семейство, чиито членове винаги са живели с надеждите и упованията на народа ни, в сърдцата на които са отеквали неволите на племето ни, Васил Пундев в първите години след войните, които водихме за осъществяването на нашите народни идеали, за включването в пределите на българското свободно отечество всички земи, в които се слуша българска реч и се пеят български песни, не се подаде на общата вълна на покруса и отчаяние. Нито за момент той не загуби самообладание, не се разколеба верата му в справедливостта и нуждата от работа за въстановяване на освободителното движение, от борбата за успех на освободителното дело. И вместо да се отдаде на своите научни занимания, които щеха да му осигурят един спокоен живот и една блескава кариера, която може би и с право щеше да завърши с професорска катедра, за каквато имаше всичката подготовка, Пундев остави писалката и книгите, за да поеме пътя и подвига и бунта, пътя на Яворова и Гоце Делчева. По тоя път го тласкаха неговото здраво национално съзнание, безграничната му обич към поробените братя отвъд Осогово и Пирин и чувството му за чест."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Охрид Евтим Ангелов Спространов (1868-1931, София)
е публицист, писател, общественик, изследовател, ВМОК и ВМОРО революционер. Един от основателите на Младата македонска книжовна дружина ("Лозари"), председател на Софийското македонско дружество, учредител на Върховната емиграционна комисия в София, директор на българското девическо училище в Битоля, инспектор на българските училища в Солунския санджак, подначалник в Министерството на
народното просвещение на Царство България, деец на Съюза на българските конституционни клубове (партия на десницата на ВМОРО), активист на обществено-културната организация на българите
в Османската империя "Българска Матица". По време на Първата
световна война е окръжен управител на родния си Охрид, докато
градът е под българска власт. Председател на Охридското културно дружество „Свети Климент“ и Охридското настоятелство на фондовете, секретар е на Илинденската организация и подпредседател на
Националния комитет на Съюза на македонските братства в България.
През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт
в София.
За повече информация за автора тук