"Ние, племенниците на Гоце Делчев, малко знаем за него. Гоце Делчев е бил за последен път в Кукуш на сватбата на майка ми Тина през 1895 г. Майка ми е била негова сестра. В деня на сватбата той образувал революционен комитет и на сутринта заминал. На другия ден полицията напразно го търсила. Оттогава не е идвал в Кукуш...
В Кукуш имаше само българи. Администрацията беше турска. На времето жителите на града били 12,000 души. Турците живееха в отделна турска махала. Да са били 1500-2000 души. Немаше други националности. В града живееше само един грък, който се прикриваше. Казваха му Кайджията. През Междусъюзническата война в 1913 г. целият Кукуш избега. Само той остана. Училищата беха български. По вероизповедание 3/4, ако не и повече беха православни. Католиците беха малко. Имаше база на сестри-кармелитки. Всички черкви беха православни, само една униатска-католическа. И едно католическо училище.
Ние, кукушани, имахме свои собствени пътища за революционна борба. Бехме опаки хора. Участвувахме в национално-революционните борби, но внасяхме доста социален елемент.
В семейството на Гоце Делчев, както и сред кукушани не се говореше за македонска нация, за македонския език като нещо различно от българския народ и език. Питах майка си: защо се бориха вуйко Гоце, вуйко Мицо и вуйко Милан? - "Бориха се за българщината", ми казваше тя."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Димитър (Мицо) Гоцев Андонов [1901-1983] е виден български театрален деец от Кукуш, публицист и анархист, сестрин син на Гоце Делчев [на Катерина (Тина) Делчева - Андонова].

---