"Македония - плодната нива на българския смѣлъ духъ и на високата българска просвѣта - бѣ за приличала, особено слѣдъ 1918 год., на една цѣлина, върху която нейнитѣ победители се готвѣха да сѣятъ безпрепятствено своитѣ национални тръне. Като такава тя се рисуваше въ съзнанието на чуждия свѣтъ, на мнозина българи отъ свободна България и особено въ нейнитѣ владѣтели сърби и гърци. Тодоръ Александровъ пусна въ тази цѣлина дълбоки бразди, които възстановиха продължението на българската история въ Македония и дадоха тонъ за борчество на цѣла една епоха...
Слѣдъ 1918 г. мнозина считаха, че македонскиятъ въпросъ е окончателно разрѣшенъ чрѣзъ договоритѣ отъ Ньойи. За множество фарисеи на западната цивилизация се виждаше твърде умѣстенъ изрекътъ, че червениятъ султанъ е замѣстенъ въ Македония съ християнски управления...
Ние поддържаме, че македонскиятъ духъ можеше да се прояви само по нелегаленъ пѫтъ; когато всички условия за единъ взривъ сѫ на лице, той нѣма да закъснѣе да избухне. Революционната борба, която се започна противъ сърби и гърци, е борба съвършено неотвратима. Безъ тази героична и свещена борба, свѣтътъ би счѣлъ, че историята на македонския българинъ е спрѣла на 1912 г. Съ нея, обаче, въпросната история продължи и ще продължава за общо удивление на свѣта... Съ огледъ на възможноститѣ за национално самозапазване, борбата противъ сърби и гърци, макаръ и водена отъ всѣка страна при по-мѫчни условия, има по-голѣмо оправдание отколкото борбата срѣщу турцитѣ. Съ методи и плана на Екзарха, българинътъ подъ турско владичество все пакъ можеше да живѣе и да се развива, когато сега единствено методътъ на Караджата можа и трѣбваше да възстанови и поддържа надеждитѣ и изгледитѣ за спасение.
Ако при днешното кипещо състояние на македонския въпросъ България не намира възможности да се застѫпва за поробения си брать, нима щѣ намѣри по-голѣмо право и основание да се застѫпва, ако съ Македония би станало евентуално това, което стана съ Поморавия?
Само гордостъ и куражъ трѣбва да буди въ всѣко българско сърдце борбата, която македонцитѣ водятъ. Ако тя е революционна, отговорни сѫ за това, прѣди всичко, ония велики държави, които за свои интереси създадоха и крѣпатъ едно положение, противно на всѣка правда и което струва толкова кръвь на нашия народъ и на Европа....
Ще кажемъ пакъ, че най-неоправдано и най-безмилостно си остава за насъ неодобрението, което иде отъ слѣпата партизанщина въ България. Тая партизанщина има непростимъ грѣхъ и прѣдъ свободния българинъ за това, че въ продължение на 50 години се лута въ омъгьосанъ крѫгъ, неспособна да създаде даже слѣдъ страшната катастрофа отъ 1918 г. единство поне по сѫдбоноснитѣ за нацията въпроси на външната политика. А нейниятъ най-тежъкъ грѣхъ прѣдъ Македония е въ това, че отъ 1893 г. насамъ тя не е чужда на всички прѣчки, които подкопаваха единството и силата на македонското дѣло.
Македонскиятъ духъ е по-силенъ отъ всѣкакви прѣчки и ние сме увѣрени, че на края той ще възтържествува надъ всички тѣхъ. За това, което е отъ 1918 г. насамъ, тоя духъ се дължи на величавия образъ на покойния Тодоръ Александровъ, прѣдъ който ние днесъ стоимъ, а и бѫдещитѣ поколѣния ще стоятъ съ почитъ и благоговение."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов (1896-1990, Рим, Италия) е легендарен български революционер, последният дългогодишен лидер на ВМРО.
За повече информация за автора тук

---