Димитър Благоев за своя съученик Трайко Китанчев.
"...Трайчо Китанчев наистина е един общобългарски, един национален деятел, но той най-много е мислил и работил за освобождението на Македония. Той умря на служба на това дело. И не може да има съмнение, че освободена Македония ще си спомни за него между първите свои борци за нейното освобождение и ще увековечи своята признателност към него. Обаче Македония още требва да се освободи и за нейното освобождение още требва да се работи, да се дават всички средства, с които може да се разполага за тази цел. Наместо да се откриват подписки за издигание паметници, ще бъде по-приятно, мислим, за паметта на Китанчева, ако се работи главно за освобождението на Македония, а че сетне се мисли за паметници.
"Трайко Китанчев мечтаеше за "Велика България", за "България целокупна". Наистина той в 1895 г. говори, напр. в цитираната по-горе статия - "Македонското движение", - че исканията на нашите "патриоти" не биле "нито шовинистически, нито теснонационални", а че те искали само "политическа автономия за населенията на Македония и Одринско, гарантирана и приложена от великите сили". Но кой не знае, че зад тая политическа автономия се крият действителните стремления на нашите "патриоти". Трайчо Китанчев се задоволява да говори в 1895 г., както се задоволяват да говорят същото днес другите "патриоти", за политическа автономия с надежда, че веднъж тя добита, лесно ще бъде да се присъединят сетне населенията на Македония и Одринско в една целокупна България.
Трайчо Китанчев не знаеше социалистическото учение и нито можеше вече да го изучи. Тесният национализъм му задаваше по-други задачи. Но той несъмнено беше един наш приятел. И ако при всичко туй ний днес критикуваме неговите дела, правим го с убеждение, че посочванието на грешките на такива честни дейци като покойния Китанчев, които грешки правят от искрено увлечение и заблуждение, е по-полезно спомняние на паметта им, отколкото слепото почитание и възхваление. Проникнати от туй убеждение, ние написахме този критико-биографически очерк."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Костурско Димитър Благоев (1856-1924, София), наричан от последователите си Дядото, е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров - Българската социалдемократическа партия.
Димитър Благоев участвува в македоно-одринското движение в свободна България. През летото на 1885 г. е един от инициаторите за създаване на легална организация в България. По-късно е член на македоно-одринското движение в Пловдив и участвува в работата на VI конгрес на македоно-одринската организация през 1899. Убеден интернационалист, изповядва марксистки идеи и развива идеята за Балканска федеративна република, която според него ще доведе до разрешаване на македонския въпрос.
За повече информация за автора тук

---