"(Изъ споменитѣ на една учителка въ града на Равноапостолитѣ въ края на миналото столѣтие)
Когато завършихъ гимназиалното си образование въ Солун, българското училище бѣше въ зората на своето пробуждане. Моитѣ спомени ме носятъ въ онова време, когато поривитѣ на младостьта ми се вплитаха въ устрема и успѣха на българската просвѣта въ града на св. Равноапостоли. Солунскитѣ българи постепенно се пробуждаха, събираха срѣдства за училище, водѣха борба за църква - и въ единия, и другия случай правѣха приносъ на отечествената служба. Чувствувахъ въ днитѣ на своята младость, какъ волята за национална борба се култивираше въ църкви и училища и отвеждаше ентусиазираната младежь предъ прага на революцията...
Махленци отъ Пиргитѣ (краенъ кварталъ на Солунъ), на 1890 г. се събиратъ въ кѫщата на Гюро Димитровъ. На събранието присѫствува и Даме Груевъ - решаватъ да подадатъ заявление на турски и български за отваряне на училище въ Махалата. Общината въ Солунъ отказала да прави постѫпки. Тогава Гюро Димитровъ една сутринь причаква пашата предъ конака и му врѫчва заявлението. Още сѫщата вечерь дохожда комисарътъ въ Махленското кафене да пита, кой е подалъ заявлението. Гюро Димитровъ се обажда. Комисарятъ, който билъ подъ влияние на гърци и сърбомани, казва: заявлението ще отиде "миндеръ атланда", а тоя, който е писалъ - дето отивать много българи. Гюро Димитровъ заявилъ на комисара: "Ефенди, ние овде сме 200 кѫщи и не можемъ да бѫдемъ безъ училище. Царьтъ е далъ право на всички "милети" да иматъ училище" - И когато комисарътъ му казалъ, че има гръцки и сръбски училища, въ които могатъ българитѣ да пращатъ своитѣ деца, той му отговорилъ: "Гръцкитѣ училища сѫ за гърцитѣ, сърбоманскитѣ - за сърбоманитѣ, а тукъ сърби нѣма, ние сме бългри и искаме да имаме свое училище. Сѫщиятъ комисаръ отивалъ при хората, които сѫ подписали заявлението и ги заплашвалъ да се отказватъ отъ подписитѣ си.
Въпрѣки заплахитѣ отъ страна на властьта, напорътъ на българското сърдце бѣше силенъ и нищо не бѣ въ състояние да го изскубне отъ това сърдце."

Източник: Оригинален източник на статията - "www.solunbg.org".

Автор: Мария Думбалакова е българска учителка и просветна деятелка. Произхожда от видния български род от Солунско - Думбалакови; сестра е на българските революционери и войводи на ВМОК и ВМРО Димитър, Трендафил и Михаил Думбалакови.

---