Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София", публикувано във в-к "Дебърски глас", год. II, бр. 2, София, 28 юни 1910 година
Съюз на македонските емигрантски организации в България - "Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София", публикувано във в-к "Дебърски глас", год. II, бр. 2, София, 28 юни 1910 година


Увеличи
Описание

Съюзът на македоно-одринските благотворителни братства (предшественик на СМЕО) излиза с мемоар по случай провеждащия се Славянски събор в София. В мемоарът македонските емигранти и бежанци в България говорят за сръбската пропаганда в Македония, която пречи за сближаването между българи и сърби.

"Известно е, че половината от населението на Македония, която в познатите географически граници обгръща по-големи или по-малки части от трите вилаети Солунски, Битолски и Скопски, е славянско, което от край време се е чувствувало винаги като българско племе и се е сметало и се смета за такова от всички сериозни славянски и неславянски учени. И всред южните славяни не е имало до не[от]давно време две мнения относително националния характер на македонските славяни. И най-близките славянски съседи на българите – сърбите, в своите най-добри представители, не са изказвали съмнение относително народността на македонските славяни до последната освободителна война. Те са знаели като свои едноплеменници ония славяни, които обитават некогашните турски области Босна и Херцеговина както и ония покрайнини от днешния Скопски вилает, що лежат на север от Шар планина.
Обрат настава в това отношение у сърбите тепърва, подир злополучния Берлински договор, който като повери управлението на населените със сърбо-хървати турски области Босна и Херцеговина на Австро-Унгарската монархия, лиши сърбите от надеждата им, да видят тия области или по-големата част от тех присъединени към техната държава и така запазени за техната национална култура. От тоя нещастен момент, без съмнение и под внушение на враждебни на славянския сговор сфери, захваща у сърбите от кралството да се явява стремеж, да се втурнат между чуждо там славянско племе и с всекакви средства да гледат да го отклонят от неговите вековни национални тежнения и насилствено да му налагат противна му култура. Захвана се оная нечувана по своите мерки пропаганда за всаждане на сръбски дух в открай време българското население в Македония, което първо бе дигнало знамето за освобождение на българския народ от тежкото фанариотско иго, – което в славната епоха на нашето национално възраждане бе дало редица отлични дейци, като йеромонаха Йоаким от Кичевско, архимандрита Анатоли и епископа Партени от Дебърско, митрополита Натанаил от с. Кучевища (Скопско), отца Неофита Рилски от Банско, бащата на българското книгопечатане, Хаджи Теодоси Синаитски, от Дойран, Кирил Пейчинович от Тетовско, братя Миладинови от Струга, Григор Пърличев и Кузман Шапкарев от Охрид, Йордан Константинов Джинот, Ангелко Палашев и Райко Жинзифов от Велес, Нако Станишев от Кукуш, Емануил Васкидович от Мелник и др., – и което винаги в давни исторически времена през всичките перипетии в съдбата на българския народ се е усещало едно със своите братя отсам Рила и Родопите."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Съюзът на македонските емигрантски организации е най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България. Дружествата и са известни като македонски културно-просветни и благотворителни братства. Основната дейност на организацията в България е културна, просветна и благотворителна, а пред международната общност и Обществото на народите пропагандирането на Македонския въпрос и незачитането на човешките права на македонските българи в Югославия и Гърция. Финансова подкрепа получава от ВМРО и от членски внос, политическа - от Македонската парламентарна група в българския парламент, а на международно ниво е подкрепена от чужди политици, общественици, публицисти и учени. В един момент броят на Македонските братства в Царство България достига 210.
За повече информация за организацията тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 2139 пъти.