Александър Балабанов за свободата настанала през 1941 г. в различните географски области населени предимно с българи.

"Добруджа, Тракия, Пиротско с всички западни покрайнини, Македония – те скоро ще станат и станаха вече само имена на ориентиране по географски карти, те са си вече, както са били отвека, едната България. "Заминавам за Добрич, за Сер или за Велес и Щип и Охрид" – е вече тъй просто и естествено да се каже както е, "заминавам за Ловеч, за Търново или за Пловдив".
Почнаха вече втора година и там училищата, както почнаха и тука. Освен другите, освен общите предмети, навсякъде от Охрид до Добрич и от Пирот до Варна преподаванията по български език и по българска история изпълнят отделенията и класовете на гимназиите и на училищата. Ето го, Иван Славков от Търново в петия клас разправя със своите бистри очи и със своя дебел глас урока за Христо Ботев или за Цар Самуила. И в същия ден на същия месец, в същия час на същия ден Александър Пърнаров в Щип в същия клас примига с хубавите си черни очи и звучно като песен разказва урока си за Христо Ботев и за Цар Самуила."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип Александър Михайлов Балабанов (1879-1955, София) е виден литературовед, преводач и критик, един от най-бележитите белетристи и поети в новата българска история. Един от дългогодишните преподаватели в Софийския университет "Свети Климент Охридски" и член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от ВМРО, с цел привличане на вниманието на европейските общности към неразрешения македонски въпрос.
За повече информация за автора тук

---