

Арсени Йовков за Войдан Чернодрински и неговата прочута пиеса "Македонска кървава сватба" :
"... пиесата не само игра една пропагандаторска революционна роля между македонската емиграция в България, но постигна и едно големо изобличение на сръбските вярвания, че Македонското население е сръбско. Когато след четиригодишни непрекъснати обиколки на театъра из България (1900 – 1903 год.), когато той създаваше небивал ентусиазъм, както из македонската емиграция, тъй и из българското общество – замина за Сърбия, сърбите, придавайки едно привидно разположение към театъра, му дадоха един задоволителен прием. Така театъра даде "Кървава Македонска Сватба" в Белградския Народен театър в присъствието на днешния сръбски крал и онова на брат му Георги. Обаче и там, и в Ниш, и в Крагуевац, и в Пожаревац все едно бе очудването на сърбите от диалекта в пиесата и все едни беха въпросите след представлението: "защо не причате по македонски, а причате по бугарски? Иер то е Македонски театър?". Да, "Македонски театър" трябваше да поднесе на сръбското общество много разочарования за македонския диалект, след като Белградската Велика Школа бе насадила убеждението, че в Македония се говори на "чисто сръбски". Македонския театър нагледно показа на Сърбия каква "terra incognita" е Македония за Сърбия, така както го днес доказват там отношенията между власт и население."
И още:
"Литературата на България в това направление преживя два идентични моменти, свързани с двете освободителни движения всред българския народ – онова на освобождението на Северна и Южна България и онова на освобождението на Македония и Одринско. Както във времето на Любен Каравелов литературата бе подчинена на освободителното дело и бе неговия пръв пионер, тъй и литературата около македонската революция се подчини в служба на неговите цели."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник "Илинден". Убит е по време на Горноджумайските събития. Автор е на поемите "Проклетина" (1905) "Люлебургаз" (1912), както и на "Ода за 1000 годишнината на Цар Борис" (1907).
За повече информация за автора тук