

През 1882 г. Кузман Шапкарев публикува във в. "Марица" поемата "Самовила Македонска" на Георгия Пулевски.
"Аз зная тук един македонский Българин от Дебърското село Галичник, у когото има много материал събран от Дебърските български села. У него има песни, нрави, обичаи, приказки и разни други данни за географическото положение на онези местности... Освен това, той е участвувал в разни възстаннически движение, в свидетелство на което му служат ордените. Той и подир освобожението се занимава с такива работи, шета из улиците и кюшетата на София, тръси дюлгери и други работници из разните места на Македония, да записва песни от тех и пр...Тоз страдалец е авторът на следующата песна, която пеят тук сега всички македонски Българи и не само тук, но и в Дебърско и в Албания. Аз привождам буквално тая песна на читателите ви..."
"...На хиляда осум стотини седумдесет осмо лето;
Тога Руси повладае све отоманство,
И пол хостроф одсвоже, та Цариград обколие,
Всвити Стефан се сместие и се сложие.
Турчин даде свит слобода, а потвърди свободител.
На княжество сви Българи, а си владаетъ.
Македонци Бога молие, поживи ни избавителя.
Дай му Боже много летно действие.
Оту нас ни ослободи, вкралевину македонску.
Да се съединимъ с еднородних наедно.
А енглиска учини пречка, крена глава обяви бой.
Та никому непрепятсвува, токмо само нам.
Через назе да ни разделит, од наших бракя Българи..."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Георги Пулевски (1817-1893) е български революционер, хайдутин и общественик. Участва в Първата българска легия на Георги Сава Раковски, а през Руско-турската освободителна война е войвода на българска доброволческа чета заедно с войводите Ильо Марков Малешевски, Георги Андонов, Григор Огненов и Димитър Трифонов. След решенията на Берлинския конгрес, участва и в Кресненско-Разложкото въстание. Мести се в София през 1878 г., където получава поборническа пенсия от Българското Народно събрание, като живее там със своето семейство до смъртта си. Умира в Александровската болница в София на 13 февруари 1893 г. и е погребан в Софийските централни гробища. В Република Македония е смeтан за ранен македонист и за един от първите поддръжници на идеята за отделна македонска нация и език.