Александър Балабанов от град Щип за ученическите си години в Солун прекарани в дискусии със своите съученици за големия френски писател Виктор Юго.

"В Солун бехме. Деца на 12 години бехме. Тогава – 1891 и 1892 година. Какъв трепет ме обзима при тоя спомен за Солун! Българска гимназия, мъжка, девическа, търговска, пансиони, основни училища, български надписи по всички магазини, български униформи, български песни и български дух...
А ние 11 и 12 годишни деца сме седнали на групички по масите на пансиона, гледахме дрезгавината на Олимпа насреща; тъмно станеше – и тогава в тъмното, при газовите големи лампи, запалвани с виртуозност от кривокракия Ламбо Ламбаджията от Дойран... Почваха препирни...
Препирни! Боже, толкова ли съм отдавна аз? Препирни за Виктор Юго! Най-главната тема бе свободната мисъл. Тя ни пленяваше всички. После, пак покрай Виктор Юго въпросите "Има ли Бог?", "Нема ли Бог?", "Що е мисъл?", "Що е душа?", "Що е човек?", "Жан Валжан!", Гаврош! Козата! И като се скарахме, всички викахме "Квазимодо!" [...]
И въобще целото ни двегодишно учение в Солун, в цветущия български Солун бе с мислите и под омаята на Виктор Юго..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип Александър Михайлов Балабанов (1879-1955, София) е виден литературовед, преводач и критик, един от най-бележитите белетристи и поети в новата българска история. Един от дългогодишните преподаватели в Софийския университет "Свети Климент Охридски" и член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от ВМРО, с цел привличане на вниманието на европейските общности към неразрешения македонски въпрос.
За повече информация за автора тук

---