

През декември 1892 г. акад. Антон Попстоилов публикува описание на селата и планините в Малешевията в екзархийския вестник "Вести".
"Както въ Пехчово, тъй и в цѣлата Малешевска область, българския езикъ е билъ преподаванъ отъ отколѣшни времена. Рѣдко ще срѣщнете тамъ неграмотенъ човѣкъ и който да не знае нѣколко текстове отъ Св. Писание. Почти въ всѣка една кѪща се намиратъ по нѣколко книги съ религиозно съдържание, отъ които стария прочита по нѣщо прѣзъ зимнитѣ нощи на домородието си...
До прѣди 2-3 години Малешевци бѣха духовно подъ Струмишкия гърцки владика, който всячески се е мѪчилъ да въведе въ училищата и църквитѣ гърцкия езикъ, но тѣ като българи, учили сѪ и учатъ дѣтцата си на матерния езикъ; езика въ църквитѣ е билъ и е славянския. Освѣнъ това тѣ се рѪководятъ отъ многозначущитѣ думи на Апостола Павла, който казва: "Човѣкъ, който се учи и моли на непонятенъ езикъ, не само си губи времето на праздно, но и Бога не почита."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Пиринска Македония Антон Попстоилов Ников (1869-1928, София) е виден български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките. Дългогодишен учител в Македония и Одринска Тракия - бил е директор на Битолската българска класическа гимназия, Солунската българска девическа гимназия, Одринската българска мъжка гимназия, Серското българско педагогическо училище, Солунската българска мъжка гимназия и Солунската българска търговската гимназия, както и е бил главен училищен инспектор в Цариград към Българската екзархия. По време на Първата световна война между 1915 и 1918 год. е етнограф към Втора българска армия и обикаля освободените градове Охрид, Скопие, Велес, Крива паланка, Серско и Драмско в издирване на исторически и етнографски паметници. Член-учредител е на Македонския научен институт в София.
За повече информация за автора тук