Попаднали под сръбска окупация, българите от Кичевско изпращат делегация до София (предвождана от кичевските учители свещеник Симеон поп Лазаров, Методи Стършенов и Г. Иванов), с цел да се яви пред българския министър-председател Иван Евстр. Гешов, да помоли за помощ и да проси бързо и енергично застъпничество за измъченото кичевско население. През април 1913 г. делегациите от Кичевския край публикуват и мемоар, който да запознае българската общественост с историята на нихниот край и методите на новите сръбски окупатори.
"За зла чест, въжделената и дългоочаквана война донесе за Кичевско едно робство, много по-страшно от онова на турците. С идването на сръбските войски в Кичевско за населението настъпват черни дни на върховни национални страдания. Насилническия и вандалски режим на сръбските окупационни власти в Кичевско принуди населението да избере през февруари, т. г., една делегация която да се яви пред Господина Министьр-Председателя в София, за да проси бързо и енергично застъпничество за измъченото кичевско население, както и да изкаже единодушното желание на това население, за да бъде присъединен и кичевския български край към Царството. Делегацията пристигна в София и на 13 март подаде следния мемоар:
Многоуважаеми Г-н Министър Председателю,
Когато на 5 октомври, м. г., бе обявена освободителната война, населението в Кичевско, както всички българи, възнесе молитви към Всевишния за преуспяване на светото българско дело. Ние виждахме да настъпва многоочаквания час на нашето национално обединение в широките предели, забелязани някога в Сан-Стефано. Ние преживявахме и преживяваме, заедно с целокупния български народ, всички възторзи и потайни тревоги, които перипетиите на последната борба с петвековния ни подтисник вдъхват на всяко българско сърдце. Защото Кичевско, между другите български краища, е също един чисто български край, който вече четиридесет години-от 1872 г. насам-води борба за запазване на своята националност и за възтържествуването на националните идеали. Нашият край води борби с фанариотите додето през 1874 г. изцяло мина под ведомството на Светата Екзархия. Но не починали още от тия борби, ние трябваше да посръщнем атаките на сръбската сребърна" и въоръжена пропаганда, която, нека побързаме да го кажеме, въпреки всичкото съдействие на турските власти, непостигна никакъв успех. Жалки бяха усилията на сърбите всред едно българско население, което беше достигнало вече най-високото стъпало на националното съзнание, участвувайки всецяло в революционното движение за отхвърляне на турското иго. След преживените разорения и безбройните жертви през дългия период на борба, най-после, ние посрещнахме с цветя и приветствени викове настъпващата освободителна армия. Ние спотаихме нашето безпокойство, когато не видехме между пристигналите войски нито един български войник, и се утешавахме с мисълта, че делото е съюзно и, следователно, всичко върви към реализирането на един план, по който Кичевско не може да бъде осъдено на национално заличване. Заредиха се обаче факти, които раниха много дълбоко нашите български сърдца и ни хвърлиха в мъчителна тревога за бъдещето. Още на втория ден от своето пристигане нашите „освободители" се нахвърлиха с най-скверни псувни против България и всичко българско. Офицерите ни заповядаха: “Сърбия ви освободи и затова вече никой да не смее да се казва друго, освен сърбин". Българското училище биде полуразрушено от настанената в него войска, а мобилите му-изгорени. Покъщнината на икономическия пансион при училището е разграбена, архивата на Архиерейското "Наместничество” унищожена. Към края на месец ноември Моравската дивизия се завърна през селищата Горна и Долна Копачка; понеже населението без стеснение заявяваше, че е българско, мнозина селяни беха жестоко изтезавани, а къщите разграбени и добитъка откаран..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Методи Стършенов е български просветен деец и общественик. Един от учредителите на Съюза на българските конституционни клубове и деец на Илинденската организация и Кичевското благотворително братство. Потомък е на кичевския възрожденски учител Йоаким Стършеновски.

---