През 1918 г. Тодор Александров е секретар на Комисията по отпразнуването на 15-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Тържествата се провеждат в освободения град Крушово по програма, съставена с негово участие. По случай въпросната 15-годишнина той пише и статията "Борбите за свобода и обединение са дело на целия български народ (По случай 15-годишнината на Илинденското възстание)". В нея Александров говори за общия принос на българите от Мизия, Тракия, Македония, Добруджа и Моравско в общата им борба за духовно и политическо обединение и единство.
Тодор Александров за българското възраждане:
"Възраждането – борбите за родна черква и училище – е общо дело на целия български народ.
Наред с българите от Мизия и Тракия, в тая борба са взели живо участие българите от Македония, Моравско и Добруджа.
Българите от градовете Скопие, Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Щип,Кукуш и др. се бориха като един човек за отхвърляне на омразното гръцко духовно иго и за сдобиване със свое родно духовенство и черква и с български училища.
Моравските българи, на първо място от градовете Ниш, Пирот, Враня и др., зеха активно участие в тия борби.
И Добруджа не остана надире в тая борба: тулчанските българи в своите уредени училища дълго време служиха за пример на останалите български градове."
Тодор Александров за борбите за свобода на Македония:
"Понеже последните 25–30 години усилията на целия български народ, както на освободената, така и на неосвободените му части, бяха насочени за освобождението на Македония, и понеже революционните борби се водеха вътре в самата Македония, обяснимо е защо участието н тия борби на македонското българско население бе масово, а онова на другите български области – по-ограничено. Македония зимаше участие в тия борби с мъжете, жените и децата. Всеки град и село там, има своите жертви, които оплаква, и своята история, която разкрива с гордост! Всеки хълм, всяка долина, всеки камък представят известно събитие и са свидетели на българския мощен дух, на българската самоувереност, на българското геройство и самопожертвуване за народното обединение!"
Тодор Александров за Балканските и Първата световна война:
"Най-сетне и в трите войни, които води и продължава да води България за обединението на нашето племе, вземат участие синовете от всички покрайнини на българското отечество. Както през войните от 1912 и 1913 г., така и в сегашната голяма война (1915 – 1918 г.), наред с българите от старото царство бориха се и продължават да се борят и българите от Македония, Добруджа и Моравско.
През двете войни от 1912 и 1913 г., Македония даде на българската армия 20 хиляди доброволци зачислени и организирани в Македоно–одринското опълчение, което покрай многото други бойни подвизи, съдействува за пленяване отряда на Явер паша, и отби турския десант при Шар-кьой. А през сегашната война, Македония даде в началото цяла една дивизия – Македонската, а напоследък и по-голямата част от войниците на Планинската дивизия и на Македонската окупационна бригада са българи от Македония. Вън от това, в списъците на всички полкове, рекрутирани от стара България, имало е, има и сега много българи емигранти от Македония, Добруджа и Моравско, както и много младежи българи, които са избягали на времето от тия поробени области само защото не са искали да служат във войската на народните угнетители, а са предпочитали да се съберат под обединеното знаме, за да се борят за освобождението на своите поробени краища и за обединението на народа ни."
Тодор Александров за духовното и политическо единство на българите:
"В тая обща война, дето си съперничат по храброст синовете от разни страни на обединена вече и велика България, калява се още повече борческия дух на българина, спояват се с кръв, общи усилия и страдания и без това силните духовни връзки на българите, дето и да живеят те, и се създава едно силно цяло, което никой не ще бъде в състояние да раздели.
Благоденствието на целия български народ и спокойствието на Балкана, а заедно с това и на Европа и света, налагат да не се нарушава единството на българите, да не остават в робство части от българския народ. Тоя народ, който показа такъв силен борчески дух, такава храброст и самонадеяност, такъв копнеж за свобода и прогрес, доказа, че не може да търпи робство, и че е достоен да бъде свободен и обединен."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Тодор Александров (1881-1924) е легендарен български революционер, дългогодишен лидер и една от иконите на македонското революционно движение.
За повече информация за Тодор Александров тук