"Настоящата книга води своето начало отъ една сказка, четена въ Разградъ въ 1889 г., на годишния праздникъ на поета-воевода, и отъ една литературна бесѣда, водена миналата година съ седмия класъ и въ присѫтствие на всички ученици отъ Пловдивската гимназия. Азъ всѣкога съмъ гледалъ на Ботева като най-добъръ учитель за младежьта. Младежьта y насъ твърдѣ е наклонна да блѣщи съ високи идеи, но тя заедно съ идеитѣ не поима въ себе си и душевна пълнота. Ботевъ е несъмнѣнно единственъ прѣдставитель на общечовѣчески идеали въ нашата литература, a въ сѫще врѣме той е и най-добрия нашъ поетъ, който е билъ роденъ да поеме въ себе си душата на своя народъ и да се радва и страдае съ неговитѣ радости и съ неговитѣ тегла, и затова не може той да не бѫде най-добъръ учитель. Поетъ като Ботева е една кристалическа призма, прѣзъ която златнитѣ лѫчи влизатъ, за да излѣзатъ пакъ, но на хиляди бои: нуждитѣ на народа, неговитѣ ламтежи, неговитѣ скрити желания и мечти обхващатъ душата му, вълнуватъ я като разбунено море и намиратъ исходъ въ пѣснитѣ му, които ни поразяватъ съ гигантската си сила. За да разберемъ духътъ на Ботева, трѣба да си мислимъ всичко просто и силно въ натурата на народа, на тоя народъ, който нѣма исторически кумири, защото врѣмето ги е разсипало. И да ги има, тия кумири сѫ нѣщо хилаво, умирающе: тѣ сѫ единъ обезобразенъ скелетъ, проклѣтъ отдавна въ душата на народа и толкова прогнилъ, щото остава да го духнешъ, за да се вдигне на вѣтроветѣ: азиатското иго, безбожното чорбаджийство, осѫдено отъ всичко честно въ страната, и византийската развратена иерархия. Прибавете още и понятията на хората, всичкиятъ имъ умственъ багажъ, застарѣлъ и неподновяванъ отъ вѣкове, и всичко онова, което въ нашия бѣденъ язикъ се казва благоприличие или благоразумие, ртикѫщничество и хорска наредба, и което не е нищо друго освѣнъ пакъ образъ на плѣсеньта и на понятията, образъ на израждавялитѣ вериги, — прибавете и помислете си, че всичко това е едно гнило здание, което ще рухне, щомъ имашъ смѣлостьта да го духнешъ, ще рухне, безъ да възбуди ни най-малка жалость въ никого по цѣлия широкъ Божи свѣтъ. И какво? Духвашъ го, и то пада. Това е Ботевъ. Ботевъ не е революция, но възраждание..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Димитър Тодоров Страшимиров (1868-1939) е български историк на Българското възраждане, писател, педагог и обществен деятел. Роден е във Варна в семейство на преселници от Пиринска Македония ( Разлог ). Активен деец е на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация. Брат е на големия български писател Антон Страшимиров .

---