Едно историческо изследване на големия български пълководец Борис Дрангов за похода на Наполеон в Русия, публикувано през 1912 г. в сп. "Славянски глас".
"Сърдечна признателност към славните защитници на Русия в тежката 1812 г. дължим и ние, синове на разпокъсана и многострадална България:
С дивната си самоотверженост, те ни назидават, как се мре с чест за родината мила;
Избавата на Русия е неразривно свързана с възвишения подвиг на техните доблестни внуци, които проливаха потоци кръв по благодатните плевенски хълмове и балкански долини, - "кладбища удальцов". Не признавайки ни трудове, ни прегради, ни опасности, те съкрушиха вековния опустошител на отечествените земи и долетеха под стените на престолния му град. И в светлия ден, що чествуваме тържествено, с благородна кръв очертаха заветните граници на целокупното българско отечество. За него паднаха славно и безброй български синове, - юнаци; минаха под нож агарянски много невинни дечица, майки, моми и старци - народни мъченици.
Тая кръв, свещена за всеки българин, остана на земята като писан навеки завет да се бием за свободата на измъчената, окървавена, обезлюдена татковина. Да се бием, доде кипи българска кръв в жилите ни, туптат юнашки сърдца в гръдите ни, има буйна глава на раменете ни и поне една ръка, що може да държи сабя или нож".

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Скопие Борис Стоянов Дрангов (1872-1917, Завоя на река Черна) е офицер от Българската армия, военен педагог и национален герой на България. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война.
За повече информация за Борис Дрангов тук

---