Кратка автобиография на дееца на ВМРО (обединена) и Македонско студентско дружество "Вардар" от Дойран - Христо Ампов.
"...Демобилизирах се в Горна Джумая и заминах за София да продължа образуванието си. В университета сварихме мамини синчета, които през целата война останали на служба в Министерство на външните работи. Те бяха всички от Цариградския лицей, но владееха отлично френски език. Те, в наше отсъствие, беха овладели ръководството на Македонското студентско дружество. Ние, фронтоваците, ги разкарахме. Съгласно Солунското примирие, България се задължаваше да предаде около 150 души “военнопрестъпници”, между които Т. Александров и Протогеров за съдене в Сърбия. Стамболийски лавираше, молеше Сърбия да не настоява за изпълнение на тази точка от примирието. Сърбите беха непреклонни. Стамболийски обещаваше тук да бъдат съдени тези “военнопрестъпници” и да омилостиви победителите, той наистина предприе арести. Между арестуваните бяха Александров и Протогеров. На отказа на Министър-председателя да предаде тези двама, командующият окупационните войски, ако се нелъжа генерал Кретиен решил да нападне Централния затвор, за да извлече водачите на ВМРО, пък и некои други. По това време има Съглашенска контролна комисия, която да следи изпълнението на договора за примирието. В тази комисия участвуваше и японски полковник. Узнал за намерението на генерал Кретиен за нападение на Централния затвор, японския полковник, съвсем дискретно, уведомил Министър-председателя. Последният свикал министерският съвет на тайно заседание, за да вземат решение по въпроса. Единодушно решили да не се предават затворниците. Възложили на министър Ал. Димитров да иде в затвора и да уведоми Александрова и Протогерова за опасността, която ги грози и им предложил сами да изработат план за бегство, с пълно съдействие на властта. Двама четници, преоблечени в стражарски дрехи, с файтон закарали двамата в Александровата болница на лечение. По пътя, доверени хора на В.М.Р.О. нападнали файтона и отвлекли арестантите. След неколко дена, министър А. Димитров срещнал двамата бегълци и им предал решението на правителството: “Ще имат пълната подкрепа на властта, но с горещата молба, около границата да не стават пукотевици. България е окупирана страна, целият ни внос и износ зависи от Сърбия. Ако решат сърбите да затворят границата, ще изпукаме от глад, рекъл им Ал. Димитров. Горната история ми е предадена лично от Александър Оббов - един от лидерите на Б.З.Н.С."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Христо Ампов е български революционер, деец на Македонското студентско дружество "Вардар" и ВМРО (обединена);

---