Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Самовила Македонска", публикувано във в. "Марица", брой 377, 378, Пловдив, 1882 година
Георги Пулевски от Галичник, Реканско, Вардарска Македония - "Самовила Македонска", публикувано във в. "Марица", брой 377, 378, Пловдив, 1882 година


Увеличи
Описание

През 1882 г. Кузман Шапкарев публикува във в. "Марица" поемата "Самовила Македонска" на Георгия Пулевски.
"Аз зная тук един македонский Българин от Дебърското село Галичник, у когото има много материал събран от Дебърските български села. У него има песни, нрави, обичаи, приказки и разни други данни за географическото положение на онези местности... Освен това, той е участвувал в разни възстаннически движение, в свидетелство на което му служат ордените. Той и подир освобожението се занимава с такива работи, шета из улиците и кюшетата на София, тръси дюлгери и други работници из разните места на Македония, да записва песни от тех и пр...Тоз страдалец е авторът на следующата песна, която пеят тук сега всички македонски Българи и не само тук, но и в Дебърско и в Албания. Аз привождам буквално тая песна на читателите ви..."
"...На хиляда осум стотини седумдесет осмо лето;
Тога Руси повладае све отоманство,
И пол хостроф одсвоже, та Цариград обколие,
Всвити Стефан се сместие и се сложие.
Турчин даде свит слобода, а потвърди свободител.
На княжество сви Българи, а си владаетъ.
Македонци Бога молие, поживи ни избавителя.
Дай му Боже много летно действие.
Оту нас ни ослободи, вкралевину македонску.
Да се съединимъ с еднородних наедно.
А енглиска учини пречка, крена глава обяви бой.
Та никому непрепятсвува, токмо само нам.
Через назе да ни разделит, од наших бракя Българи..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Георги Пулевски (1817-1893) е български революционер, хайдутин и общественик. Участва в Първата българска легия на Георги Сава Раковски, а през Руско-турската освободителна война е войвода на българска доброволческа чета заедно с войводите Ильо Марков Малешевски, Георги Андонов, Григор Огненов и Димитър Трифонов. След решенията на Берлинския конгрес, участва и в Кресненско-Разложкото въстание. Мести се в София през 1878 г., където получава поборническа пенсия от Българското Народно събрание, като живее там със своето семейство до смъртта си. Умира в Александровската болница в София на 13 февруари 1893 г. и е погребан в Софийските централни гробища. В Република Македония е смeтан за ранен македонист и за един от първите поддръжници на идеята за отделна македонска нация и език.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1013 пъти.